66 градуса северна ширина

Харпа прехвърляше наум какво може да каже на Бьорн. Трябваше да му се обади. И не очакваше този разговор с нетърпение.

Стигна вкъщи малко преди облака, направи си кафе и избра номера на Бьорн. Надяваше се да не е излязъл за риба, за да се приключи с разговора възможно най-бързо.

Той вдигна на второто позвъняване.

— Здравей, аз съм — каза тя.

— О, здрасти — отвърна разсеяно той.

— Бьорн… трябва да поговорим.

— Да?

— Помниш ли хлапето, което беше с нас в апартамента на Синдри през онази нощ? Фрики се казва.

— Помня го, разбира се.

— Онзи ден дойде в пекарната с приятелката си. И днес пак дойдоха. Явно мисли, че Синдри стои зад убийството на Оскар. Както и зад покушението над британския финансов министър.

— Защо? В това няма никакъв смисъл.

— Казва, че Синдри говорел как трябва да се направи нещо срещу банкерите и хората, отговорни за кредитната криза.

— Да, но той беше пиян. Всички бяхме пийнали.

Харпа преглътна.

— Каза, че и ти може да си замесен.

— Аз!? Как? Застреляли са ги в чужбина, нали така?

— Да — каза Харпа, — но според него, или по-скоро според приятелката му, може да си отишъл до Лондон или Париж, когато си ми казвал, че излизаш с някоя лодка за риба.

— О, Харпа, това е абсурдно!

Харпа също бе на това мнение. Когато изказа гласно подозренията си, наистина звучаха така.

— И аз това им казах.

— Добре. Нали не са тръгнали да се обаждат в полицията?

— Не. Едва ли. Обаче…

— Какво?

Харпа си пое дълбоко въздух. Досега не бе изразявала никакъв вид подозрение или недоверие към Бьорн. Никога! Но сега се налагаше.

— Бьорн… Защо си носеше паспорта, когато дойде при мен миналата седмица?

— Какво?

— Защо си носеше паспорта? Видях го. В джоба на якето ти.

— Казваш ми, че си им повярвала, така ли?

— Не. Просто искам да знам за паспорта.

— Ами… Трябваше ми.

— За пътуване в чужбина ли?

— Не. Искаха ми документ за самоличност. На следващата сутрин имах среща в една банка в Рейкявик, за да взема заем за нова лодка — Бьорн говореше все по-бързо и уверено.

Сякаш на момента му бе хрумнала убедителна история.

— В коя банка?

— Ами… Кауптинг.

— Че за там не ти трябва паспорт.

— Да бе, и аз се учудих. Явно има нови правила за сигурност.

Това й прозвуча доста подозрително.

— А после излезе за риба за няколко дни, така ли?

— Да. Нали ти казах.

— С чия лодка?

— Харпа, не съм длъжен да ти давам обяснения. Нали не си му повярвала на онзи хлапак? Нали?

— Не знам. Не знам, Бьорн!

— Е как не знаеш, Харпа!? — в гласа му се прокрадна гневна нотка.

— Добре — каза тя. — Ще те питам само веднъж и после ще млъкна. Имаш ли нещо общо с убийствата на Джулиън Листър и Оскар?

Мълчание.

— Бьорн?

— Не. Не, Харпа, нямам нищо общо. Не съм стрелял по тях. Не ми ли вярваш?

Харпа затвори.

Телефонът й иззвъня. Тя не вдигна. Свлече се на кухненския под, опря гръб о едно шкафче и заплака. Не. Не му вярваше.