66 градуса северна ширина

— Можеш ли да ми простиш? — Харпа погледна в строгите му сини очи. Искаше твърде много от баща си. Той винаги я бе обичал, тя бе сигурна в това, но Ейнар имаше високи изисквания спрямо дъщеря си и винаги я наказваше, ако тя не ги изпълни. Това бе една от причините за нейния успех в училище, в университета, а после и в банката: не искаше да го разочарова.

А сега му разказваше как е убила човек.

Сините очи се присвиха.

— За какво да ти простя? Било е нещастен случай. Не си искала да го убиеш, нали? А и копелето си заслужаваше един хубав бой — аз трябваше да се заема с това.

— Но той умря, татко! Той умря!

— Е, да. Не казвам, че го е заслужавал, но ти не си виновна. Било е нещастен случай. Не забравяй това! — той стисна ръката й.

— Благодаря — каза му тя с усмивка. Поолекна й.

Знаеше, че това е само временно, но подкрепата на баща й я успокои. — Но какво да правя сега?

— Ами… аз не бих казал на майка ти.

— Няма! — Майка й бе много по-строг моралист от баща й. Би било рисковано да й каже. — Не ми е спокойно, татко. Ами ако Фрики е прав? Ако мислят да застрелят още някой банкер? Не бих могла да живея с тази вина.

— Ох, не знам — промърмори Ейнар. — Може би тези копелета заслужават да умрат. А и ти не си виновна.

— Ако нищо не кажа, ще бъда.

— И какво смяташ да правиш? Да идеш в полицията?

— Да.

— Недей, Харпа. Те ще разберат всичко за случката с Габриел Орн. Ще те вкарат в затвора. Не искам единствената ми дъщеря да гние зад решетките, особено не по собствена вина. А помисли ли за Маркус? Ние ще го гледаме, това е ясно, но той има нужда от майка си.

— Знам — каза Харпа. Една сълза се плъзна от очите й. И още една.

Поседяха умълчани известно време. После Ейнар се обади.

— Хрумна ми нещо.

— Какво?

— Може би само си въобразяваш. Може би Бьорн не те е излъгал, че е бил за риба по време на похищенията.

— Ами паспортът? Сигурна съм, че ме излъга за него.

Ейнар сви рамене.

— Възможно е. Но ние без проблем ще проверим в коя лодка е бил. Познавам началник-пристана в Грундарфиордур. Той ще знае дали Бьорн е излизал за риба, а ако не — ще ни каже кого да питаме.

Харпа се обнадежди. Може би наистина Бьорн й бе казал истината. Изведнъж тази възможност, която й се струваше толкова невероятна само преди минута, вече й изглеждаше допустима.

— Можеш ли да отидеш да говориш с него?

— Няма нужда да ходя. Ще му се обадя. За кои дни точно става дума?

— Значи… — Харпа се изправи и се загледа в календара на стената, — застреляха Оскар във вторник вечерта, на петнайсети. А Джулиън Листър — вчера, както знаеш.

— Вчера говорила ли си с Бьорн?

— Не. Преди тази вечер, единственият ни разговор беше, когато Бьорн дойде миналата седмица. Миналия четвъртък. Мислех, че след това е излязъл за риба.

— Добре. Ще проверим. И когато разберем дали Бьорн лъже, или не, ще измислим какво да правим.