66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Харпа я разпитвахме късно следобед в събота — едва ли би успяла да стигне до Франция навреме.
Бьорн го видях с очите си в неделя. Синдри е бил в „Гранд Рок“, а Исак — на църква в Лондон.
— Тогава как са застреляли двете жертви?
— Алибитата им са съмнителни, особено това на Исак — каза Магнъс. — Нямал е основателна причина да се върне в Рейкявик миналата седмица. А появата му в църквата прилича на умишлен опит да си осигури алиби.
— Нещо си ги съчиняваш, Магнус.
Проклетият Балдур отново бе прав!
— Може би има и някой друг — каза Магнъс. — Пети съучастник. Човекът, който е дръпнал спусъка. Убиецът.
Балдур се усмихна.
— И аз това казвам, Магнус. Може би някой друг е дръпнал спусъка. Двама други: един в Лондон и един в Нормандия. И може би никой от тях няма нищо общо с Исландия.
— Добре — каза Магнъс. — Може би греша, но има минимален шанс да съм прав. Сигурен съм, че между убийствата има връзка, просто още не сме я открили. Не знам какво ще излезе накрая, но трябва да продължим да търсим. Защото ако се окажа прав, някой друг ще пострада в най-скоро време.
Балдур се облегна в стола си. Магнъс знаеше, че Балдур не го харесва, а това беше идеална възможност за инспектора да го плесне през ръцете и да го изпрати в Полицейската школа. Магнъс бе работил за различни шефове в Бостън, които биха направили именно това. Но Балдур бе старомодно ченге и уважаваше интуицията. Въпросът беше дали уважава Магнъс.
— Ето какво ще направиш: тършувайте тримата още два дни. Но тихичко, разбираш ли ме? Говорете по случая само помежду си, дори не го споменавайте в участъка. Не искам да се окаже, че трябва да убеждавам Комисаря, че ни грози терористична заплаха. И ако не намерите сериозни доказателства, прекратявате разследването. Разбра ли?
— Разбрах — отвърна Магнъс.
Софи изключи радиото в кухнята и изплакна чашата си за кафе. Бе изпаднала в режим „отлагане“. Трябваше да е в библиотеката още преди няколко часа. Имаше да пише есе за появата на неравенство при социалистическите правителства, а още не бе започнала да чете камарата книги, които я чакаха.
Не знаеше къде е изчезнала мотивацията й. Тази година й бе последна и наистина трябваше да се стегне. Може би съвместният живот със Зак не беше толкова добра идея. Той нямаше проблеми с ученето — бе много умен и живо се интересуваше от политика, особено от трудовете на старите марксисти, които вече не бяха на мода. Преподавателите го обичаха, защото им напомняше за доброто старо време, когато Икономическата школа бе люлка на радикалната политическа мисъл, а не просто билет за света на инвестиционното банкерство. Той имаше желязна дисциплина, но Софи обичаше да пилее времето си край него.
Зачуди се за какво го търсеше полицията. Когато го попита, той не отговори. Но тя се досещаше — Зак продаваше наркотици на дребно, само на приятели, колкото да свърже двата края. След кредитната криза миналата година, стипендиите и заемите от исландското правителство загубиха голяма част от стойността си.
След като полицайката си тръгна, Зак изглеждаше напрегнат. Софи може би трябваше да каже на останалите съквартиранти за полицейското посещение, за да изчистят къщата от всякакви нелегални субстанции, в случай, че ченгетата се върнат за обиск.
Но сега — на работа. Заредена с нова решителност, Софи се насочи към входната врата и видя как тя се отваря.
— Зак? Какво правиш тук?
Той изглеждаше угрижен.
— Нали щеше да ходиш в библиотеката? — каза той.
— Там отивам. Какво става?
Зак мина покрай нея и тръгна към стаята си.
— Майка ми… Татко се обади. Състоянието й се е влошило.
— О, не! — възкликна Софи и го последва. Тя знаеше всичко за рака на майка му. — Ужасно съжалявам!
— Връщам се в Исландия — каза Зак и извади един сак от гардероба.
— Кога? Сега ли?
— Да. Ако побързам, ще хвана последния самолет.
— Колко е зле? Така де, това ли е… — Софи не събра смелост да каже „краят“.
— Не знам, Софи, наистина. Възможно е. Трябва да се прибера.
Зак погледна встрани от нея, докато изричаше последната си реплика.
— Ела — каза Софи и протегна ръце към него. Той не й обърна внимание. — Ела!
Бавно, без желание, той се изправи и я остави да го прегърне. Софи леко се жегна, когато той я отблъсна. Понякога той просто поставяше бариери, които тя не харесваше. Но как можеше тя да знае какво е майка ти да е на смъртно легло?
Наблюдаваше го, докато си стягаше багажа. Изпаднаха в неловко мълчание. Тя бе наясно, че не му се говори за майка му.