Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Имаше около дузина такива. Като се спотаи зад групичка бъбрещи младежи, Страйк намести изплъзващата се пластмасова маска, която не бе предвидена за човек със счупен нос, и забеляза Джими Найт, разговарящ с две млади жени, отметнали назад глави в смях на нещо, казано от Найт. Като притисна маската до лицето си, така че да намести отворите върху очите си, Страйк огледа останалите членове на СМОСО и заключи, че не вижда доматеночервената коса на Флик не защото тя я бе боядисала в друг цвят, а просто защото не беше там.
Отговорници започнаха да подреждат тълпата в нещо, наподобяващо колона. Страйк се вля в масата от протестиращи, мълчалива едра фигура, дето отказваше да се помести, така че младите организатори, постреснати от размерите му, го третираха като скала, около която да канализират потока, когато той зае място точно зад СМОСО. Кльощав младеж също с маската на „Анонимни“ поздрави Страйк с два вдигнати палеца и Страйк му върна жеста.
Джими бе запалил ръчно свита цигара и продължаваше да се занася с двете момичета до него, които се надпреварваха за вниманието му. По-тъмнокосата от двете, особено привлекателна, държеше двустранно знаме с изрисуван портрет на Дейвид Камерън, уподобяващ Хитлер, който наблюдава участниците на олимпийския стадион през 1936 година. Беше впечатляващо арт постижение и Страйк имаше достатъчно време да му се полюбува, когато процесията най-сетне пое с постоянна крачка, заобиколена отстрани от полицаи и отговорници в открояващи се якета, като постепенно излезе от парка на дългата и права Роуман Роуд.
Гладкият асфалт бе малко по-удобен за протезата на Страйк, но ампутираният крайник все така го болеше. След няколко минути се подхвана скандиране: „Не на ядрените ракети! Не на ядрените ракети!“.
Няколко фотографи от пресата вървяха гърбом напред на пътя, за да снимат предните редове на маршируващите.
– Хей, Либи – каза Джими на момичето, което държеше ръчно рисуваното знаме с Хитлер, – искаш ли да се качиш на раменете ми?
Страйк забеляза едва прикриваната завист на приятелката й, когато Джими се наведе, така че Либи да го възседне, след което я вдигна над множеството и знамето й щръкна достатъчно високо, та фотографите отпред да го видят.
– Ако им покажеш циците си, ще сме на първа страница! – подвикна й Джими.
– Джими! – изписка тя с престорено негодувание. Усмивката на приятелката й беше принудена. Фотоапаратите щракаха, а Страйк с гримаса от болка зад пластмасовата маска, се стараеше да не куца твърде очебийно.
– Онзи с най-големия фотоапарат постоянно беше фокусиран върху теб – каза Джими, когато най-после свали момичето на земята.
– По дяволите, ако попадна във вестниците, мама ще вдигне олелия до небето – продума тя възбудено и закрачи редом с Джими, като не пропускаше възможност да го сръчка или шляпне, докато той я дразнеше, че се бои какво ще кажат родителите й. По преценка на Страйк тя беше към петнайсет години по-млада от него.
– Забавляваш ли се, Джими?
Маската ограничаваше периферното зрение на Страйк, така че едва когато несресаната доматеночервена коса изникна точно пред него, той осъзна, че Флик се е присъединила към демонстрантите. Внезапната й поява изненада и Джими.
– О, ето те! – рече той, като неумело имитира задоволство.
Флик стрелна остро момичето на име Либи и малката боязливо забърза напред. Джими се опита да преметне ръка през раменете на Флик, но тя я отхвърли.
– Леле! – възкликна той с престорена невинност. – Какво ти става?
– Познай от три пъти – озъби му се Флик.
Страйк виждаше, че Джими се колебае какъв тон да възприеме с нея. По хубавото му лице се изписа раздразнение, но и известна предпазливост. За втори път той се опита да я прегърне. Този път тя плесна ръката му.
– Леле! – изрече отново той, но този път агресивно. – Това пък защо беше?
– Аз ти върша мръсната работа, а ти се занасяш с нея! За идиотка ли ме мислиш, Джими?