Смъртоносно бяло

Джими се огледа. Попаднал за миг в полезрението му, Страйк се помъчи да не куца, но всеки път, когато се молеше наум на болния си крак да крачи естествено, сякаш стъпваше върху хиляда огнени мравки.

– После ще го откараме в болница – обеща Джими. – Само че сега всичко ще обърка, ако го оставим на свобода, знаеш го какъв е... Веднъж Уин да се сдобие с онези снимки... Хей – меко изрече Джими и я прегърна за трети път. – Страшно съм ти признателен.

– Да бе – подсмръкна Флик и изтри нос с опакото на дланта си. – Само заради парите. Защото дори нямаше да знаеш какво е направил Чизъл, ако...

Джими грубо я притегли към себе си и я целуна. За секунда тя се дърпаше, после разтвори устни. Продължиха да се целуват в движение. Страйк ги виждаше как движат езици в устата на другия. Леко залитаха, докато вървяха, другите наоколо им се подсмихваха, а момичето, което Джими бе вдигнал на раменете си, изглеждаше съкрушено.

– Джими – промърмори Флик най-сетне, след като целувката приключи, но ръката му още я беше обгърнала. Очите й сега бяха влажни от похот, а гласът – мек. – Мисля, че трябва да дойдеш и да поговориш сериозно с него. Все дрънка за онзи проклет детектив.

– Какво? – попита Джими, макар за Страйк да беше ясно, че е чул.

– За Страйк, онзи еднокракия гадняр от армията. На Били той му е фикс идея. Въобразил си е, че ще го спаси.

Най-накрая стигнаха до крайната точка на похода: Боу Куотър на Феърфийлд Роуд, където квадратната тухлена кула на стара фабрика за кибрит, предлагана площадка за някои от предвижданите ракети, пронизваше небето.

– Ще го спаси ли? – подхвърли презрително Джими. – За бога, че той да не е подлаган на изтезания?

Маршируващите развалиха редиците си и отново се превърнаха в безформена тълпа, която заобиколи тъмнозеленото езеро пред евентуалната площадка за ракетите. Страйк много би дал да можеше да седне на пейка или поне да се облегне на дърво, както бяха направили мнозина от демонстрантите, та да отнеме тежестта от недъгавия си крак. И кожата, чието предназначение не бе да носи тежестта му, а сега бе раздразнена и възпалена, и сухожилията в коляното му умоляваха за налагане с лед и почивка. Вместо това той закуцука след Джими и Флик, които вървяха в периферията на множеството, далеч от съмишлениците си от СМОСО.

– Искаше да те види, а аз му обясних, че си зает – чу да казва Флик. – Разплака се. Беше ужасно, Джими.

Като се преструваше, че гледа мадия чернокож мъж с микрофон, който се качваше на сцена пред множеството, Страйк се доближи още повече до Джими и Флик.

– Ще се погрижа за Били, когато получа парите – казваше Джими на Флик. Вече изглеждаше виновен и разколебан. – Естествено, че ще се погрижа за него... и за теб. Няма да забравя какво направи.

На нея й хареса да чуе това. С крайчеца на окото си Страйк видя как мърлявото й лице се зачерви от вълнение. Джими извади от джоба си пакет тютюн и цигарени хартийки и се залови да си свива нова цигара.