Призована от сенките

— Няма да се развали? — Опитах се да помисля върху това, но Мирча правеше нещата невъзможни. Опитах се да се махна от прегръдката му, достатъчно дълго, че да прочистя главата си, но той възпроизведе нечленоразделен звук на протест и ме придърпа по-близо.

— Няма. — Консулът отговори кротко.

Хвърлих й изгарящ поглед, като не се интересувах за момент колко глупаво постъпвах. Ако искаше да задържи Мирча, не правеше нищо по въпроса. Според Казанова, заклинанието ще придобие по-големи сили с мен и Мирча близо един до друг, а ние не можехме да се приближим повече, отколкото бяхме за момента. Скоро нито един от нас ще има други ядове. И това означаваше, че няма кой да спре Мира. Започвах да осъзнавам колко лесно се сбъдваше видението ми.

За момент, размишлявах върху възможността да обясня ситуацията на Консула, но се съмнявах, че ще ми повярва. Не съм се доказала с нищо пред нея, а вампирите не бяха познати с качеството си да приемат нещата под силата на вярата в хората. Преместих се леко, така че да се скрия от острия й поглед за секунди и срещнах очите на Мирча. Беше донесъл обувката, което значеше, че по някакъв начин, е разбрал какво се е случило.

Само се надявах да остане достатъчно разумен да разбере какво исках да му кажа.

— Мира — измънках. Магьосниците не можеха Да чуят, а без магия не можеха да използват свръхслух. Но вампирите можеха да чуят всеки разговор без никакъв проблем.

Мирча ме зяпаше дълго и аз почти го виждах как нарежда парчетата от пъзела. Какво беше разбрал не можех да кажа, но не беше с мен, когато с Мира се срещнахме. Той знаеше, че тя се опита да ме убие и че се измъкна с това. И ме беше чувал да я наричам по име в Лондон, приемайки, че си спомня толкова маловажен детайл след толкова много време. Откровено се съмнявах. Вероятно щеше да предположи, че е намислила някакви трикове, но не и че той беше нейната нова мишена. А аз нямах никакъв начин да му кажа.

Не че имаше какво да направи, дори и да знаеше. Мирча може би щеше да е способен да се защити в настоящето, ако бъдеше предупреден, но Мира можеше да го атакува в миналото. Фактът, че той все още беше тук, означаваше, че тя не беше успяла, но ако аз не останех достатъчно здравомислеща, че да я спра, това нямаше да продължи дълго. Историята можеше да се пренапише от само себе си, без Мирча. И с Мира като Пития. След време, което ми се стори като година, Мирча кимна.

— Две минути — каза той тихо. Взрях се в него объркано, докато не разбрах какво имаше предвид. Казваше ми кога нулевата бомба ще загуби ефект. Щеше да ме пусне.

Погледнах го невярващо.

— Ами ти? — измънках.

Той поклати глава. Не знаех дали това означава, че не можеше да ми каже с това ограничено комуникиране, или не искаше да знам. Осъзнах, че стискам ръцете му достатъчно силно, че да му оставя синини, ако беше човек. Но когато го пуснах, спазъм от болка премина по лицето му. Аз също я почувствах, физическата болка от по-малкия контакт и трябваше да се насиля, за да не го подновя.