Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Не беше нужно да проверявам пулса му, защото той очевидно дишаше, неговите странно оцветени, но иначе перфектни гърди се движеха нормално. Или поне нормално като за човек. След като той трябваше да е голяма купчина от човешка плът, съживена от магия, не бе нормално за него. Един поглед, за който се кълна, че беше неволен, ме информира, че той също бе анатомично себе си, което определено преди не е бил, и че каквото и да е предизвикало промяната е било опасно. В следващата секунда очите му — този път истински — се отвориха, за да ме погледнат напълно объркано. Те бяха кафяви, забелязах неуместно, и той нямаше никакви вежди или мигли. Всъщност, изглежда нямаше никакви косъмчета, или коса.
Вгледах се обратно в Били. Той беше блед и се нуждаеше от бръсненето, което бе отлагал век и половина, но иначе изглеждаше добре. Той очевидно си беше върнал тялото, което беше нелепо, защото то беше станало храна за рибите преди векове.
— Какво по дяволите? — усетих, че подът се движи и се огледах наоколо с обезумял поглед. Само че ние, осъзнах след минута, не отивахме никъде. Макар че стаята определено трепереше и аз отделих секунда да помисля дали във Феерия имаше земетресения, когато Били седна с ококорени очи и видна паника. Той усети гръдния си кош, после изпищя и започна да се удря по главата, стомаха и краката, сякаш тялото му беше непознато и ужасяващо насекомо, което го бе налазило.
Той скочи и започна да танцува из стаята, сваляйки дрехите си и пищейки. Неговата фигура и въртящата се стая разстроиха голема, който бе заменил объркването със страх. Очите му се разшириха и устните му се разтвориха, за да възпроизведат вик, много по-силен от този на Били. Престъпих напред, отбягвайки и двамата и грабнах чаршафа. След като го разкъсах на ленти, вързах раните на Томас, толкова добре, колкото можех, докато голема и Били тичаха наоколо, блъсвайки се в предмети и един в друг, и успявайки само да продължават да се движат.
Освободих Томас преди някой от тях да се блъсне в него и го завлякох под масата. Пропълзях след него и положих ръце на ушите си, за които чувствах, че щяха да започнат да кървят всеки момент. Макар че аз бях тази, която оставяше някой друг да се справи с кризата на промяната. Стана очевидно, че отказването не беше опция, когато половината покрив беше рязко изтръгнат. За секунда, само част от синьото небе и няколко жълти пеперудки се показаха, давайки впечатлението, че малките насекоми бяха отговорни за щетата. После една глава с размерите на малка кола надникна вътре. Беше зелена, покрита с блестящи люспи с цветовете на дъгата, със зурла достатъчно голяма, че да погълне човек. Не излизаше пушек от ноздрите й, но това не беше нужно, за да разбера какво беше. Малките очи на нещото имаха червени зеници, които се разшириха, когато ме видяха така както очите на една котка биха се разширили, когато тя случайно попадне на нов вид мишка.
Съществото се вряза през дуката на покрива, главата му окачена на невъзможно дълъг врат и челюстите му се удрящи се една в друга, показвайки остри, тъмно жълти зъби. Замръзнах при неговия топъл, парлив дъх в лицето ми, толкова близо, че накара очите ми да се навлажнят. После големът наистина загуби контрол, тичайки гол наоколо и крещейки точно пред нивото на погледа на дракона, карайки оранжевите му очи да се фокусират върху него, вместо върху мен. Той се гмурна през завесата и драконът го последва, вратът му се разля край мен в река от цветове, а ноктите му се опитваха да изкопаят дупка в покрива, която да е достатъчно голяма, че да побере тялото му.
Пропълзях изпод масата и подхванах Били Джо, който беше разкъсал ризата си и раздираше гърдите си с нокти, оставяйки червени следи. — Били! — грабнах китката му, имайки намерението да го завлека под масата със себе си, но той бе твърде бърз. Изтича до края на стаята, до малката врата край леглото, която аз никога не бях виждала отворена. Имах чувството, че бе само декоративна, но Били не разбираше това. Той започна да чука по нея и да дърпа бравата, която накрая успя да изтръгне. Взрях се в него объркано. Никога не го бях виждала такъв и не бях сигурна, че имаше нещо, което да кажа, за да го успокоя. После ме удари проблясъкът, че в човешко тяло, Били беше поне шест фута висок. Нямаше начин да го покоря без оръжие, а единствените оръжия, които имах — пистолетът и гривната ми — щяха най-много да го убият в тази негова нова форма.