Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Това е капан. — Каза той тихо. — Казаха, че ще дойдеш за мен. Не можах да повярвам — нямаше причина. Защо се върна? — Мъчителното възклицание изглежда източи силите му и той изпадна в безсъзнание. Взрях се в Консула, а тя отвърна на погледа ми спокойно, без видим намек на съжаление на красивото й лице.
Томас беше жив, но раните му бяха лоши — много лоши. Той беше излегнат върху тъмното дърво като някаква чудата форма на изкуството — нещо, което Пикасо е можел да нарисува, ако му беше навик да представя кошмарите си върху корабни платна. Това можеше и да е капан, но беше очевидно, че ако не се бях появила Сената щеше да позволи на Джак да го убие. Вероятно така и така планираха да го сторят сега, след като беше показал намерението си.
Притворих очи към Консула, но тя не каза нищо. Бях свидетел на това как убива два древни вампира с нищо повече от поглед, а те дори се намираха на по-голямо разстояние от нея, отколкото аз сега. Но не усетих жиленето на пустинен пясък срещу лицето си, нямаше предупреждаващ прилив на мощ. Внезапно ме осени факта, че в стая пълна с мистични същества, не усещах абсолютно никаква мощ.
— Аз съм под въздействието на нулева бомба, нали?
Консулът се усмихна. Изражението й не беше приятно. — Пропуснала си няколко.
Вземайки предвид всичко останало, нямах желание да се извиня за това че взех магията им. — Е, мамка му. Ще пробвам да съм по-внимателна следващия път.
— Нямаме време за вербална борба. — Възрастен магьосник ни прекъсна, взирайки се в мен. — Ефектът няма да издържи вечно, а знаеш, че не можем да си позволим още една…
Един от членовете на Сената, брюнетка в облачна фуста, го вдигна за гърлото, притъпявайки гласа му, като го издигна във въздуха. Тя подпитващо погледна Консула, но лидерът на Сената поклати глава отрицателно. Вредата беше нанесена. Всичко, което трябваше да направя беше да се размотавам достатъчно дълго, за да разваля магията. После силата ми щеше да спаси мен и Томас. За съжаление, не знаех колко време може да отнеме.
— Виж, всичко, което искам, е Томас. — Казах й. — Щяхте да го убиете, затова предполагам, че няма да ви липсва.
Опитът ми да започна диалог се провали.
— Искаше ми се това да не е необходимо, Касандра — каза Консулът тихо. Тя погледна вампирите около себе си, някои от най-мощните на планетата. — Хванете я — нареди им простичко.
Не се опитах да избягам. Нямаше смисъл. Почти щеше да е забавно, ако обстоятелствата бяха други. Какво си мислеше, че щях да направя, че да изисквам половин дузина повелители от първо ниво, за да бъда спряна? Без мощта ми и моите действащи повереници, и най-младият вампир можеше да ме превърне във вечеря без никакъв проблем.
След това осъзнах, че не се тревожеше само заради мен.
— Спрете! — Мирча спря една част от масата, и въпреки че лицето му беше зашеметяващо, юмруците му бяха стиснати от двете страни. А това не беше добър знак за някого, който се контролираше толкова добре. Останалите вампири изглежда се съгласиха. Те не гледаха мен — всички очи бяха върху него.
— Мирча. — Консулът застана зад него и постави гладка, бронзова ръка върху рамото му. Изглежда беше успокояващ жест, но той се отдръпна. Кръгът от вампири си пое колективна глътка въздух, а южняшката красавица всъщност въздъхна. Ръката на Консула моментално се уви около врата му, но сякаш той изобщо не забележи. — Предлагам ти да си предпазлива — каза ми тя. Видях, че въпреки хватката й, Мирча направи малък прогрес напред, няколко инча. — Какво си мислиш, че ще спечелиш, позволявайки всичко това да продължи?
— Какво да позволя да продължи? — Очите ми се местеха от нея към Мирча, объркано, само за да видя как спокойната му фасада се изплъзва. Не ми беше необходимо да ми споменава, че нещо не беше наред. Лицето му беше пребледняло като кокал, но очите му горяха като две запалени свещи.
— Това продължи достатъчно дълго — съгласи се Консулът. — Освободи го и мирно ще обсъдим нещата. Иначе…
— Иначе какво? — Може и да не разбирах какво става, но разпознавах заплахата, която чуех такава.
— Ще го пусна. — Каза тя тихо. — После ще видим дали можеш да се справиш с резултатите от реванша си. Ние го правим от достатъчно дълго време.
— Тъмните й очи проблеснаха и аз внезапно разбрах как е управлявала империя, когато е била тийнейджърка. — Той ми е нужен, Касандра! Във война сме. Не мога да го гледам такъв, не и сега.