Призована от сенките

Езикът му проблесна навън, за да вкуси кръвта ми; после очите му се затвориха и той трепна. Разтворих яката му и главата му се наклони, почти слепешката, към тавана, давайки ми по-добър достъп. Ръцете ми разкъсаха ризата му, късайки копчетата, докато езика и устните ми се плъзгаха по кожата на врата му. Дланите ми проследиха контурите на гърдите му и пропътуваха по ребрата му, вглъбявайки се във факта, че дъхът му се беше ускорил под докосването ми. Целувах пътечката от опъната кожа и мускули до зърното му, и когато захапах, той отпусна нещо, което много приличаше на писък. Знаех как се чувства — енергията между нас съвпадаше с пулса ми и аз се чувствах така, сякаш всеки момент мога да избухна.

Мирча ме избута срещу пясъчника на стаята, но останах там повече от физическия контакт на огнените му очи, отколкото от тяло притиснато срещу моето. Увих единия си крак около неговия и придвижих ръка до тила му, откривайки себе си за него. Ръцете му се спуснаха под кръста ми и ме вдигнаха, а аз изстенах, когато възбудата му се притисна срещу мен. Той беше огромен и твърд, и чувството беше уникално, но аз исках още. Изглежда той също искаше, защото прошепваше името ми през свирепи, настойчиви целувки, прокарвайки ръката си през косата и лицето ми, после изпсува на румънски и напълно забрави за величието си. Аз бях по същия начин, изричайки нечленоразделни желания, когато можех да си поема дъх. Усетих, че съм възседнала единия му крак, бедрото ми силно притиснато срещу ерекцията му. Дори и с дрехите ни — сензациите бяха невероятни: комбинация от невиждано удоволствие и порочен глад. Но после той отстъпи назад, рязко поставяйки разстоянието помежду ни. Изражението му беше отчаяно и той изглеждаше почти болен, сякаш измъчен от същата нужда, която тормозеше мен. Когато се опитах да го докосна, той отново се отдръпна, като че ли докосването ми беше болезнено. Проклятието внезапно показа и на двама ни какво всъщност беше болката, избухвайки в нажежен до бяло огън. Изключително силна болка ме облада, откъсвайки писък след писък от гърлото ми, които стържеха вокалните ми струни. Кръвта изгаряше под кожата ми докато не си помислих, че ще умра от неосъществена нужда. Горещи сълзи се стекоха по бузите ми и по ръцете на Мирча, когато той обгърна лицето ми, опитвайки се да ме успокои. Но нищо не помогна; болката беше буквално непоносима.