Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Каси. — Мирча някак успя да вдигне дясната си ръка, въпреки факта, че член от Сената, почти толкова възрастен, колкото Консула, се бе увесил на нея. Ивици на сензация се излъчваха от ръката му като дим от огън. Първо помислих, че просто отпуска мощ, но после една ивица се докосна до мен и разбрах. Беше като едно от старите ми видения, онова, в което видях проблясъци от бъдещето. Те изчезнаха след моите превъплъщения в Пития и аз се чудех дали не са изчезнали за добро. Наполовина се надявах на това. Били са част от мен от толкова дълго, но никога не ми показваха нищо хубаво. И това не беше изключение.
Фрагмент на видение се обви около ръката ми, въпреки опита ми да го избегна. Беше толкова топло, че очаквах да видя как струйки пара се отделят от кожата ми. Това, което видях обаче беше по-лошо — мозайка от картини, всяка една по-жестока от предишната — Мирча, целият облян в кръв, борещ се за живота си в бой със сабя, толкова бързо, че едва можех да наблюдавам; Мира, която изглеждаше победоносно, излизаща от сенките, за да хвърли нещо по него; една експлозия, която по-скоро почувствах, отекваща от земята и разкъсваща въздуха; а след това, на мястото, където бяха двамата елегантни бойци, имаше пропито количество плът и кости проблясващи гладко и с червен цвят на слабата светлина, толкова примесени, че беше невъзможно да кажа къде започваше едното тяло и къде свършваше другото.
Изкрещях и се отдръпнах, карайки сцената пред мен да се размъти. Отстъпих назад, прекалено отчаяна да се измъкна от картините, за да се тревожа за достойнство. Огледах се наоколо ужасена, но повечето вампири все още бяха фокусирани върху Мирча. Някои ми хвърлиха по един поглед, но никой не изглеждаше така, сякаш е видял нещо необикновено, още по-малко окървавената смърт на един от техните старши членове. Но нямаше място за съмнение в главата ми към онова, на което станах свидетел. Някъде, по някакъв начин, Мира беше успяла.
Някой сякаш беше стоварил кофа от ледени кубчета в стомаха ми.
Виденията ми винаги се сбъдваха — винаги. Бях се опитвала да ги променя преди, особено когато бях по-млада. Безброй пъти бях ходила при Тони, за да съобщя за бъдещи бедствия, вярвайки му като казваше, че ще направи всичко по силите си, за да ги предотврати. Но, разбира се, всичко, което правеше беше да разбере как да припечели от тях. Но накрая всичко се случваше точно както го предвиждах. Същото важеше и за виденията, които получавам сега, когато се опитвам да предупредя някой приятел за предстоящото му убийство. Не знаех дали той получаваше съобщението ми, или не, но това нямаше значение. Защото при всички случаи, той умираше.
Но всичко това беше преди да се превърна в Пития, или поне в нейната наследничка. От тогава можех да променям нещата, нали? И, ако Мира беше спечелила, защо Мирча беше все още тук?
Накрая се фокусирах върху Консула. Трябваха ми отговори, а Мирча не беше в състояние да ми ги даде.
— Какво става? Това номер ли е? — Дори, когато го казах, знаех, че не беше. Имала съм достатъчно видения, за да разбера реалността, когато я усещах.
Очите на Консула се стесниха до разрез.
— Играеш ли си с мен? — попита тя, толкова тихо, че едва я чух.
Погледнах надолу към Томас и си поех глътка въздух. Не аз играех игрички тук.
— Искам Томас. — Казах, по-несигурно, отколкото исках. — Вие, очевидно, също искате нещо. Кажете ми какво е и може да сключим сделка.
— Ти не знаеш?
— Най-накрая видях емоция върху това прекрасно лице. Изненадах се.
Томас издаде нисък звук и аз не се сдържах.
— Просто ми кажи! — Видението беше разклатило нервите ми и не исках просто да си лафя, докато Томас умираше.
Консулът си пое дъх, от който не се нуждаеше, и кимна.
— Много добре. Премахни проклятието, което упражняваш върху Лорд Мирча и ще ти дам предателя.
Опулих се срещу нея.
— Какво? — Някъде по линията бях изпуснала нещо. — Единственото проклятие наоколо е това, което той приложи върху мен! То ми докарва само неприятности.
— Неприятности? — Мирча рязко се изхили безрадостно. — Какво знаеш ти за неприятностите? — Той се измъкна от хватката и се стовари на пода. Два вампира се гмурнаха след него под масата, но не видях колко много се приближиха. Всичко, което разбрах бе, че не беше достатъчно близо. Внезапно се сблъсках с твърд гръден кош. — Виж моите — прошепна той, преди да прикове устните ми в опустошаваща целувка.
Ударът от емоциите му ясно се усети по връзката на проклятието, удряйки ме като ритник в стомаха. Същата енергия, която се образуваше между нас, когато и да се срещнехме и която минаваше през Мирча, само се беше увеличила. Това не беше неясна страст. Ненаситното желание беше улегнало, таейки се, чакайки подходящото гориво, а сега се беше възпламенило в огромен пламък. Беше все едно да се гмурнеш в река от лава. За момент го усетих във вените му, удоволствие толкова остро, колкото болката, преди да се прелее в мен като гореща вълна от желание. Усетих как затъвам, пропадайки в огъня, губейки ума си, и отивайки на място, където имаше всепоглъщаща сензация. Огън. Порочен огън. Целувката беше напориста и брутална, сякаш щеше да ме изяде жива. В нея нямаше нищо нежно, нищо романтично. И беше точно това, което исках. Ръцете ми убедително се заключиха около раменете му, ноктите ми се забиха в сакото му. Устата му беше безмилостна върху моята, яростна и настойчива, и една силна ръка се плъзна по тила ми да ме държи неподвижно. Един от вампирските му зъби ме прободе и аз усетих собствената си кръв. Той възпроизведе задушаващ се звук и се отдръпна назад, очите му диви, лицето му красиво и неопитомено.