Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Нещо удари левият крак на Томас, раздрусвайки цялото му тяло. Протегнах се, но не можах да достигна крайниците му, без да оставя главата му незащитена и не можех да вдигна краката му нагоре, защото бяха завързани. Опитах да се телепортирам и макар да усетих нещо този път, като леко дръпване, все още не можех да го направя. Побързай — помислих си отчаяно.
Накрая разбрах как да сваля белезниците от ръцете на Томас и тъкмо ги отворих, когато стаята стана много по-претъпкана. По средата имаше тату студио, толкова близо до главната маса, че почти върху нас. Лицето на Мак, наполовина затъмнено от снега, въпреки да бе само на няколко ярда разстояние, се появи на главния прозорец под трепкащия магически мастилен знак. Секунда по-късно, една ръка, покрита с гънещи се шарки, се протегна от главната врата и сграбчи крака на Томас, счупвайки белезниците на десния му глезен с лекота.
Веднага щом Мак изтегли Томас през вратата, аз се втурнах покрай масата след тях. Студиото беше кацнало върху невероятната редица от стъпала, водещи към подиума, върху който седеше масата, следователно беше наклонено към мен. Ако направех още няколко крачки, кинетичната ми енергия щеше да направи останалото.
Тъкмо успях да хвана ръката, която Приткин беше протегнал за мен, когато някой сграбчи глезена ми. Защитата ми — проклета да е — не отговори, но Шиба внезапно го направи. Тя бе игнорирала Мирча или заради нулевия ефект, или защото не гледаше на него като на заплаха. Но който и да ме беше хванал, беше друго нещо. Усетих я да се стича надолу по тялото ми, после се появи шума от ръмжаща велика котка и изненаданото изскимтяване на някой важен лидер на Сената. Шиба се придвижи и секунда по-късно Консулът пусна крака ми.
— Хайде! — Приткин ме издърпа и аз почти прелетях останалата част от пътя покрай гладката повърхност на масата. Строполихме се на прага на вратата на студиото и внезапно отново можех да виждам. Нито Мак, нито Томас бяха пред мен, но нямах време да се тревожа за това. При възкликването на Приткин, което гласеше — „Готови сме!“ — цялата сграда започна да трепери.
През следващата минута тичахме върху камъни, в откачен зигзаг маршрут по средата на основите на сградата на МАГИЯ. Прекарвахме си чудесно, въпреки да бях толкова заета да се държа за Приткин, който беше приложил смъртоносна хватка върху щанда, че беше трудно да се каже. Обаче видях тъмни неясни очертания, които се приближаваха по новия изваян тунел и в следващата минута, Кит Марлоу се строполи в ужасно наклонената стая.
Той изглеждаше мрачен и непреклонен и около него се носеше полъха на опасност, за който не си спомнях от нашата кратка среща в детството. Разбира се, онази нощ той се наслаждаваше на най-голямото гостоприемство на Тони и не кървеше от половин дузина рани.
— Ох, разкарай се! — Чух Приткин да мърмори. Той ме свали от гърба си, притисна ръцете ми около ръбовете на катедрата и извика: „Дръж се!“ — достатъчно силно, че да спука тъпанчетата ми. После ме пусна и прелетя през стаята към Марлоу.
Те се сграбчиха, но без магията всичко се свеждаше до старовремски мръсен бой и чисти мускули, а двамата бяха почти равнопоставени. Марлоу крещеше нещо в моя посока, но не можех да го чуя над врявата от тунелните ни усилия. А и бях твърде погълната от вълните на болка, които ме заливаха заради проклятието, за да ми пука.
Колкото повече се отдалечавах от Мирча, толкова по-лошо ставаше, дотолкова, че едва забелязвах това, което се случваше около мен. Сълзи ме заслепяваха, спазми присвиваха стомаха ми и ставаше все по-трудно да дишам. Спомних си за думите на Казанова, че хората под проклятието, предпочитат самоубийство, отколкото да понасят болката от раздялата и най-накрая разбрах защо.