Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Марлоу беше хванал Приткин около главата и двамата се срутиха върху катедрата, почти карайки ме да загубя вече слабата си хватка. После Приткин заби нож в гърдите на вампира и двамата се отдръпнаха един от друг. Но магьосникът, който изглеждаше замаян от липсата на въздух, не се възползва от предимството си и по някаква причина, Марлоу също не го направи. Той зловещо издърпваше ножа, когато, без предупреждение, студиото потрепна и спря.
Коленете ми се удариха болезнено в едната страна на катедрата и аз едва се задържах да не падна върху нея. Но не можеше да ми пука по-малко. Проклятието внезапно утихна така, както прекъсваше стереото, когато някой го изключеше. Поех си въздух и усетих, че отново мога да дишам дълбоко. Главата ми се въртеше от притока на кислород и от облекчение. Но почти веднага, усетих нещо друго: глад.
Беше във величината на отсъствието му, така че можех да определя истинската сила на връзката. Искаше ми се да се засмея и да заплача едновременно. Облекчението след болката донесе край и на пристрастяващото, поглъщащо всичко останало удоволствие. И копнежът веднага се задейства.
Залитах около катедрата, чувствайки се странно куха и празна отвътре. После погледнах през главния прозорец и замръзнах шокирана. Това, което видях, беше достатъчно, за да забравя дори и за проклятието. Пред нас нямаше друг пясъчен коридор или дори празно пространство от пустинята. Вместо това видях огромна ливада, покрита с висока трева, която се накланяше вляво от нежния бриз. От височината на слънцето предположих, че бе обед, въпреки че дифузната светлина затрудняваше предположението ми. В далечината лежеше гребен от заострени сини планини, покрити със сняг, но бризът, който навлизаше през вратата на студиото, беше топъл и ухаеше на диви цветя. Беше красиво.
Мак предпазливо проточи врат зад завесата, после нададе вик на чиста радост.
— Така! А те казаха, че не е възможно! Мамка му!
Забелязах, че неговите защити бяха спрели да се движат, замръзнали като нормални татуировки. Мак, този откачен кучи син, беше докарал тату студиото право през портала и сега то се намираше във Феерия.
Десета глава
Оставих Мак и Приткин да се оправят с Марлоу и изтичах отзад. Томас беше вързан за меката масичка, на която Мак правеше татуировки. Не изглеждаше така, сякаш му е удобно, но поне не беше метнат през стаята. Не можах да направя нищо повече от това просто да зяпам раните му, но сега стиснах устните си, за да не изръся нещо изключително грубо за Джак. После обаче реших да се предам и да го кажа. Томас изпъшка и се опита да седне, но връвта, с която беше вързан не му позволи. Това не бе толкова зле, иначе нещо лошо щеше да се случи. Джак го отвори от зърната до ниската част на корема като пример за аутопсия или като животно, което бе на път да изкорми. Взрях се в развалината, която някога бе перфектно тяло и която изстиваше. Наистина ми се искаше Аугуста да го беше довършила.
Преглътнах и погледнах встрани, защото щях или рискувах да повърна, и защото трябваше да намеря нещо, което да използвам като бинт. Вампирите притежаваха изумителни възстановителни сили — раните на Томас бяха потресаващи и сигурно щеше да се нуждае от време, за да ги излекува. Но за възстановяването му много щеше да помогне, ако краищата на раните му някак си се съединят временно, а за това щеше да ми е нужна много материя. Тръгнах към леглото, което имаше подходящ чаршаф и едно одеяло, което можеше да свърши работа, когато попаднах на нещо друго. Приземих се на коленете си до един тъмнокож мъж, който носеше червена риза. Зяпнах го изненадана — как се бяхме сдобили с още един пътник, без да забележа? После той обърна главата си и аз забелязах, че е бил тук през цялото време — просто не в обичайната си форма.
— Трябва да ти кажа — каза Били като седна и подпря главата си с две ръце. — Не съм се чувствал по-зле откакто влязох в спор с онези две руски копелета. — Изпъшка и се облегна назад.
Предпазливо се протегнах и го докоснах с пръста си. Той беше толкова солиден колкото мен. Вдигнах китката му и усетих пулса му. Той биеше силно под пръстите ми. Пуснах ръката му и се отдръпнах на няколко крачки разстояние, само за да открия друго невъзможно нещо. Почувствах нещо твърдо в гърба си и погледнах назад, за да видя оранжево-кафява ръка на пода. Тя бе свързана с друга ръка с този познат цвят, която водеше до голия труп, който мозъкът ми най-накрая идентифицира като Приткин. Само че, въпреки цвета, той вече не беше от човешка плът.