Смърт заради смъртта

— Успокой се, мила — отговаряше обикновено баща му, — легни да си починеш, уморена си, сега ние с Вадик ще разтребим, ще оправим всичко, не се ядосвай.

Вадик винаги се чудеше защо баща му не крясва на майка му, не й казва, че между другото и той работи, и то не по-малко от нея, и печели много повече пари, а в апартамента е достатъчно чисто, защото буквално вчера двамата са минали по всяко ъгълче с прахосмукачката.

Майка му се развилняваше все повече, намираше нови и нови кусури на мъжа си и сина си. Щом се убедеше, че опитите й да предизвика съответната реакция са безполезни, започваше да ридае, после отиваше в кухнята, заключваше се и изобщо не желаеше да разговаря с тях. След известно време отново ставаше весела и мила, сякаш нищо не се е случило.

— Татко, защо не кажеш на мама, че и ти работиш и носиш заплатата си вкъщи? — питаше момчето.

— Защото, синко, е безсмислено и ненужно — мъгляво му обясняваше баща му. — Мислиш ли, че майка ти не го знае? Разбира се, тя прекрасно знае, че работя, че работата ми е тежка и опасна, затова и заплатата ми е по-голяма.

— Тогава защо ти натяква? Нали всичко знае? — недоумяваше Вадик.

— Сложно е за обяснение, но ще се постарая, нали вече си достатъчно голям, за да разбереш. Тя не натяква на мен, синко, вбесена е от своя началник и от враговете си, но понеже се страхува от тях и не може да им крещи, крещи на нас с тебе. Така е, защото ни обича, има ни доверие и не се страхува от нас. А на враговете си няма доверие, страх я е, ето защо не може да им покаже открито яда си. Разбираш ли?

— Излиза, че ни прави сцени, защото ни обича?

— Разбира се.

— А ти защо никога не ми крещиш? Не ме ли обичаш?

— Ох, синко, какви ги говориш! — усмихваше се баща му. — Ти си ми най-любимият човек в целия свят. Но аз съм мъж, а майка ти е жена. Жените не са като мъжете, те са устроени по-различно — и мислят, и чувстват по друг начин. Никога не се опитвай да разбереш жените, синко, безполезно е. На нас, мъжете, не ни е дадено да ги разберем. Към тях просто трябва да се приспособим — ето, както аз към майка ти.

Някъде към петнайсетата му година у Вадик Бойцов се затвърди убеждението, че баща му е бил прав. Жените са устроени различно от мъжете и това не е само въпрос на физиология. С тях е невъзможно да си имаш работа, защото са непредсказуеми, непрогнозируеми, алогични, постоянно нарушават правилата на играта, и то точно правилата, които самите те въвеждат. Казват: „Не забравяй, точно в осем“ — и не идват изобщо или закъсняват с два часа. Казват, че искат да гледат филм с Ален Делон, а занесеш ли им билетите, хвърлят ги в лицето ти и просъскват: „Притрябвал ми е този стар педераст!“ Никога не ти дават да препишеш, но постоянно се оплакват, че не могат да решат еди-коя си задача и те молят да им помогнеш (тоест да им дадеш да препишат).