Смърт заради смъртта

Това беше първият му опит и за това какво и как трябва да се прави той знаеше само от разкази на приятели и от мръсните вицове. Лошото беше, че и разказите на приятелите също не бяха изградени върху реалната почва на практиката, а бяха преразкази на дочути с крайчеца на ухото истории, подправени с плодовете на юношеските еротични фантазии. Момчешкият сексуален фолклор бе култивирал у Вадик сила и издръжливост. Затова когато успя да „отработи“ върху партньорката си цели петнайсет минути, той беше страшно горд и доволен от себе си. Особено като имаше наум предупрежденията от приятелите, че първия път се свършва срамно бързо и обикновено жените остават неудовлетворени. С него това не се случи, той не се опозори.

— Е, как беше? — самодоволно попита той Ана на шестнайсетата минута. — Добър ли съм?

Това, което стана после, беше абсолютна изненада за него. Ана го отхвърли от себе си, наметна се с одеялото, за да скрие голотата си, и закрещя:

— Махай се оттука, идиот такъв! Да не съм те видяла повече! Господи, глупачка, каква глупачка съм била, мислех, че си човек, а ти… Изрод! Кретен! Вън оттук!

Около седмица по-късно, след безсънни нощи и напрегнати размисли Бойцов схвана, че не се е държал правилно. Не е направил нещо важно, което Ана е очаквала от него. Но какво е било то — така и не се досети. Нещо повече — остана напълно убеден, че тъй като жените постоянно нарушават правилата на играта, които самите те въвеждат, човек никога не може да бъде докрай сигурен, че се държи правилно с тях. Можеш да направиш всичко, както те го искат, и накрая да получиш храчка в душата и ритник отзад.

През следващите три години Вадик на няколко пъти се опита да се сближи с момичета, които му харесваха, но резултатът всеки път беше плачевен. Толкова нежен и привлекателен в общуването (макар че само господ знаеше какво му струва това!), той се оказваше пълна нула, когато се стигнеше до интимност. Ана беше, която само за няколко секунди и с двайсетина думи създаде непреодолима пропаст между понятията „секс“ и „човешки отношения“. Толкова му беше трудно да общува с жените, че необходимостта да влиза в някакви емоционални отношения с тях го ужасяваше. Същевременно случаят с Ана му бе показал, че без такива отношения или поне илюзия за тях няма да получи никакъв секс, както детето не получава посещение на зоологическата градина без три отлични оценки по география. Младият организъм си искаше своето и Вадик стигна до извода, че трябва да търси жена, която да му предоставя тялото си, без да иска в замяна душата му. Отговорът беше прост, както впрочем е просто решението на почти всички сложни задачи: трябваше му проститутка.

Към трийсетата му година животът на Бойцов се подреди. Като добър професионалист, той се научи дълго време да общува и с жени, и със старци, и с деца, можеше да спечели доверието и на директор на търговска банка, и на бездомник. Но продължаваше да ляга само с проститутки, защото с абсолютна сигурност знаеше, че с тях не е необходимо мъчително да изтръгва от себе си думи и да се нагажда към измислени от тях правила на играта. Плащаш и получаваш своето. И не дължиш нищо друго. През последните две години имаше постоянна партньорка, мълчаливо спокойно момиче, което не вземаше скъпо, а обслужваше добре. С нея не беше нужно да се напряга и това напълно задоволяваше Вадим. Живееше с любимото си куче, симпатичен млад ризеншнауцер, дори не помисляше за женитба, продължаваше да не разбира жените, макар че това изобщо не се отразяваше на професионалната му дейност.