Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Настя взе купата и рендето, пренесе ги от работния плот на масата, за да бъде с лице към Коротков, и известно време съсредоточено превръщаше морковите в тънки къси ивички.
— И на тези бабини деветини добре пасват и подхвърленото писмо с неразбираемо съдържание, и отвратителните мъртви плъхове — каза тя след кратко мълчание. — Убиваме шофьора, разтревожваме хората и разбъркваме графика за работа на снимачната група, внасяме нервно напрежение, изчакваме излизане извън рамките на бюджета, а после правим така, че сценаристът да си замине, оставяйки Воронова да се сражава сама със сюжета и с бюджета.
— Страхотно! — Коротков изразително вдигна показалеца си. — Всичко се подрежда. Още тази сутрин пратих хора да проверят финансовото състояние на Ганелин. Изглежда, нашият нов началник, когото ти толкова не обичаш, все пак има нюх. И колкото и да ти е мъчно, приятелко, ще трябва да признаеш това. Има само един момент, който сериозно ме смущава.
— Сериозно? — Настя скептично вдигна вежди. — Нима теб, стария циник и женкар, все още нещо може да те смути?
— Моля, моля! Първо, не съм стар, а второ, не съм женкар. Аз съм влюбчив, това не е като да си женкар. Та ето какво, приятелко, аз не разбирам за какво са били всичките тези сложнотии с убийството и така нататък. Защо Ганелин просто не е казал на жена си, че няма и скоро няма да има парите, на които е разчитал само преди месец и които й е обещал? Какво, тя няма да го убие за това, нали? Или да се разведе. Воронова ми се видя много уравновесена и разумна жена, тя напълно е в състояние да разбере какво нещо е бизнесът и какви непредсказуеми обрати се случват в него. Предполагам, че ако беше чула подобна новина, тя щеше да се разстрои ужасно, може би дори щеше да поплаче, но само толкоз. Нищо по-страшно нямаше да се случи. Е, защо е трябвало тогава да се захваща цялата тая бъркотия с убийството на шофьора, отвличането на Яна, писмото и плъховете? Можеш ли да ми обясниш това?
— Мога.
Купата се напълни с настъргани моркови, Настя включи газта под втория тиган, наля олио, разбърка пържещия се до него лук.
— Тия съставители на кулинарни правила са садисти — отново захленчи тя. — Сега трябва да стоя като паметник до печката и да разбърквам ту едното, ту другото, за да не загорят. Не може ли рецептите да се съставят някак другояче?
— Не се вайкай, всички готвят така — и нищо, никой не е умрял. Между другото, какво готвиш? В името на какво ястие е този смъртоносен за теб тормоз?
— Готвя риба по гръцки. Първо трябва да се запържат лукът и морковите, после да се запържи и рибата на късчета, сетне всичко се смесва, залива се с кетчуп и се задушава. И може да се яде не по-рано от дванайсет часа след това, та рибата добре да се напои със соса.
— Хайде бе? Според мен в менюто на нашия стол това е в графата „студени мезета“. Само че се казва „маринована риба“, а не „по гръцки“.
— Твърде е възможно — съгласи се Настя. — Така че аз реших да опитам. Избрах от готварската книга нещо по-лесно.
— А кога ще го сервираш? — живо се поинтересува Юра.
— Вече казах — след дванайсет часа. За по-тъпите обяснявам: утре сутринта.
— Ха, браво бе! — разстрои се той. — Че аз докога ще гладувам? В твоята книга няма ли нещо също толкова просто, но да може да се яде веднага?
— Ето. — Настя му подаде дебелия том. — Сам си го намери, не ме разсейвай, че всичко ще загори.
Десетина минути в кухнята цареше мълчание, Настя разбъркваше зеленчуците в тиганите, Коротков съсредоточено прелистваше страниците.
— Аска, имаш ли ориз? — попита той накрая.
— Имам.
— А яйца?
— Три или четири.
— А чесън?
— Виж, това не знам, трябва да проверя. Май имах, но не съм сигурна.
— Краве масло със сигурност имаш, видях го. Слушай, намерих едно безумно просто и същевременно невероятно калорично ястие. Казва се „яйца по неаполитански“.