Незаключената врата

Коротков се намръщи.

— Добре, не усложнявай. Хайде обясни ми, след като обеща.

— Ами добре… Като начало отговори ми на въпроса: ти каза ли на Людмила, че си напуснал жена си?

— Това пък какво общо има? — облещи се Юра. — Каква е връзката?

— Първо ми отговори, после ще ти обясня за връзката. Каза ли й или не?

— Не.

— Защо?

— Ами някак… Аз дори не съм говорил с нея през цялата тази седмица… някак не се случи.

— Защо, Юра? Как стана така, че цяла седмица не си се обаждал на жената, с която имаш връзка вече цели десет години?

— Девет — мрачно я поправи Коротков. — Защо се заяждаш сега, Аска? Нали прекрасно знаеш всичко за нас с Людмила, аз като на приятел съм ти…

— Знам. Знам, че кулминацията е отминала, че любовта отдавна е изстинала, че се виждате все по-рядко, понякога с месеци не се срещате, само си звъните. Всичко е нормално, Юра, това е естественото протичане на човешкия живот. И се получава, че Людмила изобщо не е причината да напуснеш жена си. Просто си я напуснал. Нали така?

— Ами да.

— А какво ти пречеше да я напуснеш, когато връзката ви беше в разгара си? Нейните деца са по-големи от сина ти, отдавна пораснаха и Людмила спокойно можеше да се разведе и да се събере с теб.

— Аска, престани! Хиляди пъти сме говорили за това с теб! — Коротков започна да се ядосва и това не остана скрито за Настя. — Не можех ей така просто да зарежа Лялка, да й кажа: край, драга, повече не мога да търпя това…

— Точно така, Юрик. Не е нужно да ми напомняш, не съм забравила безкрайните ни разговори на тази тема. Опитай се да погледнеш ситуацията леко отстрани. Съпругата ти — Ляля, е жена със сложен характер, избухлива е, капризна, истерична, взискателна, не се съобразява с околните, с тяхното мнение, желания и интереси. Тя постоянно ти крещеше, наричаше те безполезен неудачник, ревнуваше те от работата ти, правеше сцени. А ти мълчеше и търпеше. Защо — това е третостепенен въпрос, но фактът си остава факт: ти търпеше. И Ляля свикна с това. Тоест, ти със своето мълчание и търпение й създаде определено мнение за себе си, изгради си някакъв образ. И да кажеш: „Край, стига, повече не искам да търпя това, напускам те“ — означава да заявиш: „Аз изобщо не съм такъв, за какъвто ме смяташ. Друг съм. Аз те мамех. Не ми харесва, дето ми крещиш, дето не уважаваш моята професия и мен като личност. Аз само се преструвах, че това ме задоволява“. Тоест, да я напуснеш в дадената ситуация би означавало да се признаеш за измамник, за лицемер. Разбираш ли за какво говоря?

— Разбирам — смотолеви Коротков. — Но нали все пак я напуснах.

— Напусна я — съгласи се Настя. — Когато намери сили да признаеш, че си лъжец. Ние не обсъждаме въпроса дали това е хубаво или лошо. Просто е настъпил моментът, когато ти е станало абсолютно безразлично какво ще мисли Лялка за теб. Ако ти се стремеше да запазиш нейното уважение и доброто й отношение към теб, нямаше да я напуснеш. Нямаше да посмееш да признаеш, че толкова години си лъгал и си се преструвал. Сега да се върнем към Ганелин и жена му. Ти знаеш ли тяхната история?