Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Добре.
Наистина нямаше никакво желание да се обажда на следователя, но разбираше, че не може да не се обади. Той и без това прояви разбиране към нея и Стасов, така че не биваше да си разваля отношенията с него.
Николай Николаевич Блинов сякаш бе очаквал нейното обаждане, във всеки случай веднага позна гласа й. И ако се съди по тишината, на чийто фон звучеше гласът му, той най-вероятно се намираше в работния си кабинет, а не на улицата, нито на обществено място, където би могъл да прекарва времето си със семейството, нито вкъщи пред телевизора.
— Каква я тая твоя самодейност в театъра, Каменская? — веднага започна с кавга следователят. — Зарубин всеки ден ми подхвърля нов заподозрян, позовава се на теб, а ти мълчиш, като че не се познаваме. Аз на тебе какво ти наредих? Да докладваш цялата информация лично на мен, а не на твоя Зарубин. Така че засега ти прощавам, но от утре да ми се отчиташ всеки ден, разбра ли, сестро?
Настя захлупи телефона с длан и изпъшка.
— Разбрах, Николай Николаевич. Ще се отчитам лично пред вас. Днес дадох на Зарубин две нови имена, мога да ви ги кажа сега.
— Казвай — строго поиска следователят.
Настя му продиктува имената на актьорите Арцеулов и Звягин, като прекрасно разбираше, че в реалността нищо няма да се промени. Информацията за тях пак щяха да събират оперативните работници, а не следователят. Но следователят трябва да бъде в течение, задължително.
Настя така и не бе изгубила любовта си към супермаркетите, твърде силен се оказа споменът за времената, когато магазините сияеха с девствено празните си щандове, а човек трябваше да намира продуктите, като се ориентира по пазарските чанти на идващите насреща жени. „Извинете, откъде взехте кренвиршите?“ — беше обичаен въпрос, както беше обичаен и съответно не срамен погледът, хвърлян към чуждата мрежа. Тези безсрамни погледи съзираха пакети чай „със слонче“ или унгарско пиле. И макар че оттогава бяха минали почти двайсет години, Настя Каменская прекрасно си спомняше всичко и не можеше да си откаже радостта да влезе в магазин и да купи каквото си пожелае без опашка. Алексей днес заседава, ще се прибере по-късно, така че сам бог й бе наредил да напазарува и ако има късмет, дори да приготви вечеря. Е, няма да е като в ресторант, но все ще е нещо.
Тя бавно тикаше количката покрай стелажите с продукти и се опитваше да подреди в главата си събраната през трите дни информация. И така, Лев Алексеевич Богомолов е човек нееднозначен, грубоват, без обноски, не уважава хората, не подбира изразите си, обича да демонстрира власт, да залавя на местопрестъплението и шумно да уволнява. Просто е един тиранин. Да, именно тиранин. Възможно ли е да са се опитали да го убият заради тези му качества? Теоретично — да, възможно е, защото на теория всичко е възможно. А на практика — едва ли, защото с тази страна на характера си той е обърнат към творческото общество, актьорско или театрално, което по своя манталитет и личностни особености не е способно на убийство. О, ето ги любимите маслини на Льоша, трябва да вземе, той предпочита именно тази марка, а нея невинаги я има. Сигурно има смисъл да вземе повечко, три-четири бурканчета, та да имат задълго.
Продължаваме нататък. Какви други лични особености има Лев Алексеевич и към кого обръща той другата си страна? Грижовен баща е, безумно обича дъщеря си. Какво ни води към такъв извод? Води ни обстоятелството, че дъщерята явно е от „протестния“ слой, тя и не го крие, а татенцето послушно й брои парички веднага щом му поиска. Освен това татенцето само преди година се е оженило за по-млада жена, следователно е напуснало първата си съпруга, майката на същата тази щерка Ксюша. И може предварително да се сетим, че момичето едва ли се е отнесло положително към новото семейство на баща си, най-вероятно тези номера не са й харесали, но тя въпреки това продължава да общува с Богомолов. А това означава какво? Правилно, това означава, че Лев Алексеевич е вложил доста душевни сили и търпение, за да уталожи и запази своите отношения с дъщеря си. Не го е домързяло, не е махнал с ръка, сиреч да прави каквото ще, вече е голяма, нейна си работа. Именно така доста често разсъждават бащите на порасналите дъщери, когато изведнъж откриват липсата на взаимно разбиране. Той, което е за учудване, е проявил достатъчно мъдрост и обич, за да не пусне дъщеря си да преживява от младежката субкултура. И именно тази страна на своята личност, страна, абсолютно различна от обърнатото към театъра лице, е обърнал той към Ксюша и нейния приятел Горохов, по прякор Боб. Дали Богомолов е виждал този Боб? Вероятно го е виждал, защото ако Ксюша е криела от татко си своя приятел, определено е нямало да го води в театъра, а тя го е водела. Виждал ли е таткото това, което е видяла глупавичката, но с набито око секретарка Ева? Забелязал ли е, че момчето прилича на наркоман? Вероятно е забелязал. Как е трябвало да реагира? Според логиката на всичко дотук, според логиката на своето отношение към дъщеря си, Лев Алексеевич е трябвало да се опита да поговори с нея, да я предпази, може би да й забрани да ходи с Горохов, може би да я заплаши с едно-друго. А как може да е реагирала Ксюша? Като имаме предвид нейната „протестност“, тя вероятно е казала нещо от сорта: „Искам и ще ходя, а ако не ви харесва, проблемът си е ваш“. Дали това е удовлетворило Лев Алексеевич? Едва ли — твърде много душевни сили е влагал в дъщеря си, за да си премълчи след такъв отговор. Освен това Лев Алексеевич, като човек здравомислещ (да се надяваме, че е така, мислено уточни Настя), вероятно е разбирал цялата опасност на отношенията между младото момиче и наркомана. Щом днес той просто скубе от нея пари, утре ще я зариби с дрога, това се случва под път и над път. И тя ще стане наркоманка и ще започне да скубе пари от родителите си с много по-голям ентусиазъм, а скоро работата ще стигне и до кражби от собствения й дом. Изобщо, този път е добре известен и за съжаление, кратък. От една страна, самоувереният Лев Алексеевич може да се е опитал да си поговори с Боб-Горохов, да го сплаши и да го накара да прекрати отношенията си с Ксюша. От друга страна, влюбената и не особено умна Ксюша, която е изпаднала в психологическа зависимост от Боб, със сигурност е казала на приятеля си, че татко й не го харесва. Така или иначе, Горохов определено знае за негативното отношение на баща й към него. А негативното отношение е перспектива да остане без пари. Можела ли е подобна перспектива да се окаже привлекателна за наркомана Горохов? Отговорът е очевиден. Можел ли е Горохов да се опита да заплаши „лошия чичко“ Богомолов, та той да не си вре носа в личния живот на дъщеря си? Като нищо. А същевременно да напълни и джоба, ако има късмет. Така че гази версия ще трябва да остане като работна. Дали да вземе и хартиени салфетки, ей тези, небесносините с розичките? Май трябва. Нека масата бъде красива.