Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Защо да не е възможно? — безизразно попита Настя. — Защо сте толкова сигурна?
— Защото мина доста време — убедено отговори Людмила. — Ако Иван беше способен на това, щеше да го направи веднага. А сега какъв е смисълът?
— И много ли време мина оттогава?
— Ами… около половин година.
Така, значи, младият красавец Иван Звягин. Трябва да го поогледат. И да кажат на Зарубин. Интересно, какво ли ще отговори Серьожа? Сигурно нещо изискано и засукано, бива го за тези работи. Защото тя се кани да му подхвърли и Арцеулов.
Като цяло прогнозата на Настя Каменская за реакцията на Сергей Зарубин се оправда. Щом чу двете нови имена, подполковникът направо изрева.
— Слушай, Каменская, защо не се обадиш ти на Блинов и не му се отчетеш? — предложи той. — Защото аз се превръщам в някаква трансмисия — Николай ме пита колко сериозни са основанията за проверката, а аз нямам какво да му отговоря, само се позовавам на теб, а той се ядосва. Обади му се, а?
— Ще му се обадя — обеща Настя. — Само че утре. Не мога в неделя да му се отчитам, такова усърдие едва ли ще му хареса. А ти имаш ли нещо ново за мен?
— О — оживи се Зарубин, — имам прекрасни новини! Кирил Малашченко е изчезнал.
— Къде?
— Добър въпрос — позасмя се Сергей. — Ти самата знаеш отговора. Във всеки случай от вчера насам никой не е виждал хлапака. През нощта в петък срещу събота се е веселил в приятелска компания, разделили се на разсъмване, уж си тръгнал за вкъщи, но никой не може да потвърди това със сигурност. А от вчера следобед не отговаря нито на домашния, нито на мобилния си телефон. По-точно, мобилният е изобщо изключен. Така че е възможно твоите нови заподозрени да не ни потрябват, всичко ще се съсредоточи върху внука на драматурга Малашченко.
— Дай боже — въздъхна Настя, впрочем без да се надява твърде много на сполука. — Ами останалите?
— Намерих всички — и Скирда, и Гункина, и брат й, и дъщерята на Богомолов, и нейното гадже, проверяваме ги. Между другото, ти знаеш ли защо го наричат Боб?
— Сигурно се казва Борис — предположи Настя — или може би Роберт.
— Нищо подобно! — избухна в смях Зарубин. — Фамилното му име е Горохов. Схващаш ли?
— Остроумно. Ами за парите, които може да е имал Богомолов у себе си във вечерта на нападението?
— Тук сме по-зле — призна Сергей. — Момчетата разпитват всички, които са присъствали на юбилея заедно с Богомолов, но досега не са изплували никакви пари. Тоест абсолютно не сме наясно първо, носел ли е Богомолов със себе си голяма сума, заради която би имало смисъл да го нападат, и второ, ако е носел, кой може да е знаел за това. В задънена улица сме. Но тепърва още ще се стараем. Е, ще се обадиш ли на Блинов?
— Нали обещах — неохотно отвърна Настя.
— Не, ти обеща да се обадиш утре, а аз искам да се обадиш днес, още сега.
— Искаш да ме убиеш, нали? — простена тя. — Той и без това не ме обича твърде много, а пък ако го занимавам в неделя…
— И все пак се обади — много сериозно каза Зарубин. — Това ще бъде правилно, нищо че е неделя. Нали знаеш, при нас почивният ден е относително понятие. Когато работата ни позволява да си отдъхнем — тогава е почивният ни ден.