Опасно за живота

Коля Емелянов слезе от автобуса, спрял на площада на градчето, и се насочи към районното отделение на милицията да подпечата командировъчното си. А и да побъбри с колегите.

Възрастен капитан в малко омачкана униформа видимо се засуети, когато видя служебната му карта.

— По какъв случай, другарю лейтенант? Чак от самата столица? Не искате ли чайче, да се сгреете след пътя? Клавдия, слагай чайника — викна той към приемната.

Коля Емелянов се къпеше в лъчите на славата на своето учреждение. „Само в провинцията можеш да се почувстваш човек!“ — помисли той, като гледаше с ирония възрастния капитан. И солидно, с чувство на собствената си значимост се настани на стола.

Съвсем столично облечената Клавдия — млада, пищна девица с дълга кестенява коса, пусната по гърба — внесе поднос с подрънкващи чаши. Тя хвърли оценяващ поглед към младия гост. Явно, Емелянов получи прилична оценка. Защото девицата притвори изпъкналите си кравешки клепачи с почернени мигли и стрелна бедния Коля вече със съвсем друг поглед… Коля мъжествено отклони очи, като си помисли обаче, че може и да преспи в това градче, щом тук вехнат такива кустодиевски красавици.

— Та какво ви води към нас, другарю лейтенант? — обезпокоено повтори въпроса си капитанът, като свали Коля на земята.

— Нали ви се обаждаха по повод Татяна Кветна?

— А, той шуреят ми е бил на телефона тогава, аз бях по служба. Тук е Танюша, тук си е. А защо? Да не е сторила нещо?

Пищната Клавдия явно не бързаше да излезе от кабинета, като забави съвсем своите и без това лениви движения.

— Къш оттук! — кресна й капитанът.

Клавдия изпърха като кокошка — аха, да изкудкудяка — и обидено тресна вратата.

— Нищо не е сторила вашата Татяна — високо подхвърли към гърба с кестенявата коса Коля. „Ама че любопитен народ са тия жени!“ — помисли си той. — Обаче трябва да поговоря с нея.

— Щом трябва, значи трябва. Дайте да ви подпиша командировъчното.

— От какво семейство е Татяна?

— От какво ли? — замисли се капитанът. — Че тя само майка й остана и братята. Татко й се пропи. Златен човек беше, обаче слабохарактерен. Работеше в обущарската работилница. Жените от целия град му носеха обувки за поправка. А когато човек има златни ръце — да се пропие е по-лесно от това да се пое… Мдаа, какви ги говоря? Накратко, пропи се човекът. Е, а жена му, Маря, какво — жена като всички. Той я доведе от Грузия. Красавица беше. После Васка, разбира се, й пресуши всичките сокове. А иначе — семейство като другите. Три деца имат — пред очите ми израснаха. По-големите братя живеят тук наблизо. Направиха ферма, гледат телета. Обаче засега само разходи и грижи имат. А Танюшка хукна в Москва. Добро момиче беше. Само че тия столици развалят човека. Не знам какво е станало там, щом сте дошли чак тук за нея, обаче беше добро момиче.

Емелянов отмести чашата си, за да спре приказливия капитан.