Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Виж го тоя мургавия — леля Маша забоде мръсния си нокът в един от високите младежи, — това май е Пата, синът на Чичико Папава.
Таня сви рамене със съмнение.
— Само няма нужда да си измисляте — помоли Коля. — Ако не ги знаете, няма нищо…
Леля Маша обидено присви устни. Явно обърканата Таня продължи да разглежда снимките. Накрая взе и последната — фоторобот на момиче с ниско нахлупена на челото мъжка шапка.
— Че това е Тамрико! — възкликна Таня и дори се разсмя. Тя пак започна да прехвърля снимките. — Ето и тук е тя. А на тая снимка старицата — ама това е пак тя! И тук — Таня разглеждаше фотографията на мъжете, — ето я! Младежът с шапката — това е тя! Виж, мамо! — Таня й подаде снимките.
— Коя е тая Тамрико? — попита Николай, като се опитваше с всички сили да говори спокойно и изви очи към касетофона. Лентата монотонно шумеше.
— Ами племенницата на леля Нина. Или нейна дъщеря, вече не знам — оживено бърбореше Таня. — Тя е актриса. Мама я е виждала като съвсем мъничка. А ние с братята ми, като ходехме през ваканциите в Кутаиси, направо се влачехме всички подир нея. Тя учеше в Тбилиси в театралната студия. После работеше в театъра, в Грибоедовския. Ние специално се връщахме вкъщи през Тбилиси, за да отидем на спектаклите й. Тя винаги ни намираше пропуски.
— Фамилията й? — все така мъчейки се да говори безразлично, попита Емелянов.
— Кантурия. Тамара Кантурия — веднага отговори Таня. — Аз си пазя дори една театрална програмка с нейна снимка. И с автографа й.
Таня продължаваше да подава снимките на Тамрико на майка си, като се смееше весело. Емелянов изключи касетофона и изтри потта от челото си. Виж колко просто било всичко! Сто пъти беше прав Грязнов, като направи на бъзе и коприва Дима Чиртков. Само един свидетел беше останал неразпитан. А се оказа, че този свидетел е главният! Неуловимата Тото е Тамара Кантурия. Известна е годината на раждането й.
— Имате ли телефон? — попита Коля леля Маша.
— Има, миличък, има — отвърна тя, като се откъсна от снимките.
— Кой е номерът на милицията?
Николай Емелянов поиска да му запазят веднага два билета за най-скорошния влак за Москва. Оказа се, че влакът тръгва след два часа.
— Таня, стягайте се, отиваме в Москва — прекъсна Коля разговора на жените. — Нали и без това скоро почват занятията ви?
— Ами да. Аз се канех да замина след три дни.
— Е, ще заминете по-рано. Затова пък на държавна сметка.
— Къде ще я водиш, миличък? — разтревожи се леля Маша.
— Не се вълнувайте, лельо Маша. Ще пазим Таня като зеницата на окото си. Тя може да ни окаже огромна помощ за разобличаването на престъпна групировка. Аз така и казах на вашия капитан от милицията. Ще я заведа в МУР. При най-главния началник.
Леля Маша се поизправи гордо и оправи забрадката на шията си.
— Е, аз какво? Не възразявам. Ти си пийни млечице. Донесох ти го, пък не го пиеш. Танка, какво се изтягаш? Влакът няма да те чака. Хайде, стягай се.
Коля с удоволствие изпи млякото и изтри устни.
— Лельо Маша, докато Таня се приготвя, разкажете ми пак това, което вече говорихте тук. Искам да ви запиша отделно.
— Защо е това?
— Такъв е редът. Всеки свидетел трябва да даде отделни показания. А не говорилня, както стана при вас с Таня. И аз съм длъжен да запиша думите ви в протокола.
— Че аз нали ви разказах вече всичко.
— Пак го повторете. Аз ще ви задавам въпроси, а вие ще ми отговаряте.
— Ама какъв е тоя театър! Пак да се повтарям, както в киното. Все правят разни дубли. Тук при нас снимаха един филм.
— Точно така. Като в киното.
— Хубава работа имаш. Градска. А колко ти плащат? Ти изобщо как живееш — женен ли си?
Емелянов записа с прилежния си почерк в протокола и показанията на леля Маша.
Билетите за влака му връчи Клавдия. Тя изгледа оперативника с такъв изпепеляващ поглед, сякаш Коля я изоставяше с цяла дузина дечица, които бяха направили заедно. Но Коля вече не реагираше на кустодиевските рамене, както и на другите красоти на древноруския град. Единственото, което го занимаваше, беше как по-бързо да закара Татяна Кветна пред светлите очи на Грязнов.