Опасно за живота

— Вие какво, лейтенант! — възмути се момичето, като се отдръпна. — Какво си позволявате? Мислите, че тук всичко може? А сигурно и жена имате вкъщи…

Емелянов дръпна ръката си.

— Благодаря ви — сухо каза той. — Извинявайте, ако има нещо.

И закрачи в указаното направление.

— Ние работим до шест — развълнувано викна след него Клавдия. — Наминете при другаря капитан, той ще ви чака…

„Непременно ще преспя тук“ — окончателно реши Емелянов.

Третата къща от ъгъла се криеше сред гъстите клони на ябълкова градина. Тежките клонки, отрупани нагъсто с ябълки, се свеждаха до земята. Коля Емелянов, който също беше израснал в такова градче, с удоволствие разглеждаше през портичката тази красота.

Ето я мелбата, ето и златна превъзходна, а в дъното, разбира се, антоновката, може ли без нея! — изброяваше си Коля познатите още от детството сортове ябълки.

Като усети непознатия човек в двора, силно се разлая някакво куче.

— Шарик, какво има? — чу се момичешки глас.

От дъното на градината на пътечката излезе момиче в късо пеньоарче. В ръцете й имаше кофа, пълна догоре с ябълки. Момичето беше по-високо и по-стройно от капитанската Клавдия, но също доста налято.

„Ама че моми израстват от тия ябълки!“ — помисли си Коля.

— Може ли да вляза? — попита той, след като вече беше отворил портичката и се приближаваше до момичето. — Татяна Кветна, ако не се лъжа, нали? — Погледът му от само себе си се устреми към дълбокото деколте на пеньоарчето, от което се издуваше високата моминска гръд.

— Да — объркано и малко напрегнато отговори момичето. — Шарик, млъкни най-после! — извика тя към колибката на кучето. Коля чак сега видя огромния пес, кавказка овчарка, която се задавяше от злобен лай. Но викът на момичето имаше въздействие — песът спря да лае, само злобно ръмжеше срещу Коля.

— Бива си го тоя Шарик — усмихна се Николай.

— Взехме го съвсем пале, такъв пухкав беше, като топчица. Казаха ни, че е лайка, знаете ги, не са много големи. И затова го нарекохме така. А вижте го какъв порасна!

Кучето усети, че говорят за него, и пак излая сърдито.

— Вие по каква работа? — попита Таня, като оглеждаше Емелянов.

Коля показа служебната си карта.

— Така и си помислих. — Таня прехапа устни. — Аз ви помня. Вие бяхте в казиното през онази нощ. Имаше и още един млад мъж, симпатичен такъв. С интелигентно лице.

— Трябва да поговоря с вас, Танечка. Вие не се плашете — опита се да я успокои Николай.

— Ами да влезем в къщата — въздъхна момичето.

В просторната кухня, която явно служеше и за трапезария, край печката шеташе суховата невисока жена на средна възраст.

— Мамо, дошли са ни гости от МУР, посрещай.

Жената се изправи и изплашено ги изгледа.

— Ето, нахойка се — занарежда тя, — милиция да идва вкъщи! Какво ще кажат съседите, какъв срам! — кършеше ръце тя.