Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Сергей Николаевич с жест показа да развържат устата на опитното зайче. Човечецът веднага задърдори радостно:
— Е, благодаря ви, благодарско, ама че кеф!
— Какво чувствате? — попита Сергей Николаевич, като го гледаше внимателно.
— Каквото трябва, само че още по-хубаво — радостно се захили човечецът. — Ама че кеф! — все повтаряше той, като правеше с ръце някакви засукани фигури из въздуха. Явно му се искаше да се движи.
— Вие да не изпитвате препарата върху него? — изуми се надзъртащият иззад рамото на Висницки Ветров.
Сергей Николаевич, без да бърза, се извърна към учения.
— Да, а защо? Нали все на някого трябва де си изпита. Той с какво е по-лош от някой лабораторен плъх? Или, ако щете, с какво е по-добър?
Ветров потресено мълчеше, без да намери какво да отговори.
— Но вие не се вълнувайте, колега! Пациентът се чувства прекрасно. Вие просто го върнахте към живота. Вкарай му още един кубик — подхвърли той на сина си и пак избута Ветров в кухнята.
Този път човечецът с готовност протегна сам ръката си, като грухтеше и се облизваше.
И жълтеникавата течност пак потече във вената му.
Изведнъж обезсиленото му тяло беше сгърчено от жесток спазъм, човечецът се свлече от дивана и се заизвива по пода. Лицето му поморавя, на устните му изби пяна. Това кошмарно зрелище продължи няколко секунди. После лицето на нещастника рязко пребледня, тялото му се изви за последен път на дъга и рухна на пода. Човечецът застина, очите му с огромни зеници безсмислено се взираха в тавана.
— Аааа! — диво закрещя Игор, като видя тази кошмарна картина иззад гърба на Сергей Николаевич.
Той рязко се извърна, сграбчи Игор за ръкава и подхвърли на хората си:
— Оправете се с него!
„Мутрите“ се нахвърлиха върху Игор, събориха го на пода и запушиха устата му. Веднага му инжектираха силна доза хероин.
Наташка не се завърна от крайградската си екскурзия. Славик получи съответната заповед в първата вечер на Наташкиния отдих, същата онази вечер, когато в апартамента-лаборатория се разигра трагедията. Славик мълчаливо изслуша заповедта, после захвърли телефона на пясъчния бряг до краката си. Наташка в това време излизаше от езерото, много красива беше сред лъчите на залязващото слънце. Славик грижливо наметна момичето с пухкавата хавлия, отвори бутилка шампанско и под нейния весел смях напълни с пенливата течност пластмасова чашка. Наташка, като изтръскваше мократа си коса, взе чашката от ръцете на Славик и почака, докато той налее и за себе си.
— За какво пием? — весело попита момичето.
— За хубавия отдих — каза Славик.
Трябва да му се отдаде заслуженото. Славик се постара последните дни на Наташка да бъдат най-хубавите в живота й.
Това призна и самата тя пред спътника си, когато беемвето се връщаше към столицата.
— Как не ми се иска да се прибираме! — възкликна Наташка, като протегна ръка срещу топлата струя въздух, биеща през отвореното стъкло.
Славик погледна момичето и се извърна. Колата спря встрани от шосето на едно място, оградено от гъста широколистна гора. Като шепнеше нещо на Наташка и я прегръщаше през раменете, Славик придърпа момичето в гората. Обратно при колата излезе сам.
Безименният скитник, жертва на неуспешния експеримент, беше погребан в новоизкопан гроб на едно от градските гробища. По ирония на съдбата в същия гроб на следващия ден погребаха известен лекар нарколог.
Игор Ветров беше вкаран в наркотична зависимост. Първият неуспех не спря клана Висницки. Самият Сергей Николаевич, който отначало се отнасяше скептично към замисъла, усети вкуса на скорошната победа. И интуицията не го излъга. Могъщият интелект на Игор Ветров, зависещ вече в пълна степен от строго отпусканата му, сякаш по купон, доза хероин, се справи със задачата. След половин година технологията на новия „китайски белтък“ беше напълно разработена.
Изпитанията на препарата, проведени сред неоредяващата армия от столични бездомници, преминаха блестящо.
Дойде време да се организира лабораторията.