Опасно за живота

— Баба ти все на дискотеки е ходила!

Емелянов спря записа.

— Гражданки, ама какво правите наистина. Моля за тишина! — изведнъж ревна с пълен глас той.

Жените млъкнаха. Коля осмисляше чутото.

— Така. Таня, опитайте се да си спомните цялата нощ в казиното. Вие сте били на такова място за пръв път. А новите впечатления са най-силни. Знам, че вече са ви разпитвали, но това е било веднага след произшествието, били сте развълнувана, изплашена. Може би сте си спомнили нещо по-късно, след като сте си заминали.

Таня мълчеше навела глава.

— Знаете ли, че през онази нощ са станали две убийства? Освен това на Горностаева. Бил е убит представителят на банката. И един наш другар. Оня същият, с интелигентното лице. Който ви е харесал.

— Говори, Танка, ако знаеш нещо! — заповяда изведнъж майката.

Емелянов включи касетофона и повтори въпроса.

— Ами аз наистина се изплаших много. Там беше такава лудница. Първо някакви грузинци ми пускаха ръце — леля Маша присви устни, но премълча. — После — продължи Таня — нахлуха вашите служители. Шум, крясъци. После намериха момичето от чейндж-пункта мъртво. Аз виждах такова нещо за пръв път. Изобщо от страх, такова… доходи ми се в тоалетната. Така. А там, в това помещение, има прозорче, то гледа на другата страна, към уличката. На прозорчето има жалузи. Докато си миех ръцете, погледнах през жалузите така, машинално. И видях някакъв мъж да излиза от казиното. Висок такъв, светлорус. Познах го — той дойде в казиното заедно с леля Нина. Интересен мъж, затова и го запомних. Излезе някак крадешком и бързо изчезна. Честно казано, изплаших се. Мислех си, ако кажа, а после и мен като онова момиче…

— Напразно се страхувате, Танюша! — ласкаво я ободри Николай. — Това е много важна информация, вие можете много да помогнете на следствието. А за вашата безопасност гарантираме. — „Ех, кой и какво може да гарантира днес?!“ — мислено се упрекна Николай. Но работата си е работа. Той извади от куфарчето хи две снимки на Алгерис и ги подаде на Татяна. — Познавате ли този мъж?

— Ами да, това е точно той, дето се измъкна тогава — уверено каза Таня, след като разгледа снимките.

— Опитайте се да си припомните по кое време беше това.

— Нямах часовник — объркано каза Татяна и се замисли.

Николай прибра снимките на Алгерис, после се загледа за няколко секунди в разтвореното си куфарче и изведнъж извади снопче други фотографии.

— Е, добре. После ще се опитате да си спомните точното време. А сега вижте тези снимки. Дали няма на тях някой ваш познат. Вижте ги и вие, лельо Маша.

Леля Маша с готовност се настани до дъщеря си. Жените започнаха внимателно да разглеждат снимките. На една от тях невисоко момиче, почти пубертет, още със стегнати черни плитки, вървеше заедно с двама високи чернокоси младежи. На друга възрастна жена тежко се подпираше на ръката на строен мургав юноша. На третата беше фотографирана група мъже. Таня недоумяващо сви рамене.