Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Трета част
Лабораторията
Цигареният дим се извиваше в причудливи фигури.
— Отвори прозореца, Дима — не издържа собственикът на кабинета.
Дима Чиртков се надигна от стола, отвори високите крила на прозореца и се върна на мястото си. Свежият вечерен въздух потече в кабинета на началника на МУР. Седящите около масата мъже едновременно вдишаха дълбоко, като загасиха цигарите си в пепелниците.
— Продължавай — кимна Грязнов на Дима.
Дима пак се наведе над картона. В центъра му с червено кръгче беше обозначена Москва. Към нея от другите по-малки кръгчета се проточваха сини стрелки. Всичко това приличаше на схематично изобразен театър на бойни действия.
— Това е потокът наркотици, който влиза в столицата — поясни Дима. — Опиумът идва от Афганистан, Пакистан и нашите бивши братски средноазиатски републики. Оттам вкарват и марихуаната. Нигерийците доставят кокаин от Латинска Америка и хероин пак от Афганистан, Пакистан и Индия. От Украйна влиза макова слама. Синтетиката я вкарват предимно от Западна Европа. Москва днес е най-големият потребител на наркотични вещества. Но тя естествено запазва и своите транзитни функции. Движението на наркотиците от Москва към различните региони на страната е обозначено с червени стрелки.
— Добре, добре, но това са все общи неща — нетърпеливо прекъсна подчинения си Грязнов.
— Александър Борисович помоли да направя схема и аз я направих — обидено отговори Чиртков, като погледна към мълчаливо седящия Турецки.
— Направил си я — браво. Давай по-близо до нашите си овни — каза припряно Грязнов.
— Веществата, внесени от чужбина, които минават транзит през Москва, се идентифицират по характера на опаковката или разфасовката като чуждо производство. Ако става дума за синтетичните наркотици, то ампулите са чуждестранно производство. Интересуващият ни „китайски белтък“ се произвежда или поне се разфасова на наша територия. За това свидетелстват ампулите, в които се разпространява. Те всички са наше производство. Освен това се използват ампули от други лекарства, например от новокаин. Движението на „китайския белтък“ по територията на Русия е показано на схемата със зелени стрелки. Дотам се е стигнало, че дори някои длъжностни лица в самия Кремъл ползват този наркотик.
Турецки мълчаливо придърпа към себе си картона и се задълбочи в схемата.
— Ти по-добре ми кажи какво става в казиното на Свимонашвили? Всички ли изтръскахте?
— Пак ги разпитвахме. Емелянов работи там. Все същото: всички били по местата си, всички се виждали един друг.
— Всички ли разпитахте? До един?
— Ами да — неуверено отговори Дима. — По-точно, не. Не сме разпитали само Татяна Кветна. Тя през онази вечер работела на входа на казиното, посрещала посетителите. Това бил първият й работен ден. И последният. Момичето така се подплашило от смъртта на Горностаева, че повече не дошло на работа.
— Защо тогава не сте я разпитали? Адресът й поне имате ли?
— Тя е регистрирана в общежитие. На Библиотекарския институт. А нали започна ваканцията. Момичето си заминало на другия ден вкъщи, в Стара Руса.
— Стара Руса — това да не е някъде в щата Мисури? — сърдито присви очи Грязнов. — Не можете да се доберете дотам? Или в Ямало-Ненецкия автономен окръг? И дотам вече не летят самолети?
— Е, разбира се, че може да се стигне дотам — изчерви се Дима. — Но бяхме заети с други неща. А и после тя е работила само един ден, най-вероятно не е запомнила никого.
— Ти ги зарежи тия! Запомнила — не запомнила. Напротив, може пък да си е отваряла очите от непривичност. Кой я е уредил в казиното?
— Мениджърът на казиното казва, че бил той. Уж се запознали случайно, взел я в колата си. Момичето било симпатично, решил да й помогне да изкара малко пари.
— Накратко, намери ми тая Кветна. Ако тя наистина е случаен човек, значи не е обвързана от кръговата поръка.
Дима кимна:
— Добре, Вячеслав Иванович.
— Върви тогава — промърмори Грязнов.
Когато вратата след подчинения му се затвори, Грязнов извади от касата си бутилка „Смирноф“ и чиния със сандвичи. Наля на Турецки, не забрави и себе си, любимия.
Приятелите отпиха, посегнаха към сандвичите, приготвени от Галочка, симпатичната секретарка на началника на МУР.
— Знаеш ли, Вячеслав, все пак държа на своето: производството е организирано някъде съвсем наблизо. Може дори да е в самата Москва.