Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Вячеслав изсумтя.
— Виж само — Турецки посочи схемата, изготвена от Дима Чиртков, — „белтъкът“ се разпространява от центъра към регионите. Няма обратни стрелки.
— Не мога да си представя, че това става в Москва. Тая гадост циркулира вече половин година из столицата, ние вървим по петите на куриерите и кой знае защо досега не се натъкваме на производителите!
— Може би не е точно тук, а някъде недалеч. Добре, засега това е само версия. Но трябва да се организира най-старателно претърсване на влаковете, които идват в столицата от близките градове. Нали говорихме за това, Слава.
— Организирано е вече — промърмори Грязнов.
— А ето какво излиза от фактите — невъзмутимо продължи Турецки. — За обкръжението на Свимонашвили. Направо интернационална бригада. И грузинци, и руснаци, и дори прибалтийци. Ето, от прибалтийците фигурира някой си Алгерис Смакаускас. По националност литовец, но се е родил и е израснал в Рига. Този период от живота му засега е пълна мъгла. Знаеш как се отнасят сега там към нас, особено към ФСС? Изпратих специално искане до главния прокурор на Латвия, но засега няма нищо. Обаче нашите ефесесовци са разровили руския период от живота на този юнак. През осемдесет и четвърта година е осъждан за изнасилване. Тогава момчето било на деветнадесет години. Съдили са го в Рига, делото се пази в местния съд. А присъдата си лежал в Свердловска област, в Краснотуринск. Ето, изпратили са документите му от първи спецотдел на МВР.
Турецки подаде на приятеля си ксерокопие от формуляр, като тия, които се попълват в отдел „Кадри“ при постъпване на работа. В горния ляв ъгъл имаше две снимки на Алгерис — анфас и профил, както се полага.
— Та знаеш какво е — продължи Турецки, — няма на теб да разказвам как се живее в лагера с присъда по такъв параграф. Но момчето не позволило да се гаврят с него. Нещо повече, спечелило си благосклонността на един от тарторите на лагера. А тогава там лежал самият Отар Кахарадзе. Оня го прибрал под крилото си, младежът дори научил малко грузински.
— Кахарадзе и в Москва беше купил всички — вметна Грязнов, като пак напълни чашките. Приятелите отпиха и си замезиха с останалото в чашите кафе. — Ех, Галка си тръгна вече, ще трябва сам да правя кафе.
— Карай, ще го пием студено. Между другото, как така подмами на работа тая симпатична Галочка? Признай си, стар козел такъв?
— Разкарайте се, господин Казанова, с вашите мръсни инсинуации! Всички мерите по себе си. А момичето си има мъж и дете. Изключително порядъчна жена. Просто ми е приятно да виждам сутрин хубавичко усмихнато лице, а не…
— Добре, добре — разсмя се Турецки. — Ще се оправдаваш в милицията.
— Ега ти плоската шега — намръщи се Слава.
— Това е заради безперспективността на ситуацията — въздъхна Александър.
— Между другото тоя Кахарадзе си е имал хора и в нашето славно ФСС. В частност полковник Гурам Табагари. Но се издънило полковничето и го разкарали. Това било, струва ми се, в деветдесет и четвърта година. А днес вече го няма и Отарик.
— Добре, мъртвите срам нямат. Да продължим разговора за живите. Та след като си излежал присъдата, Алгерис се записал доброволец в Грузия. Било тъкмо по времето на грузинско-абхазката война. И знаеш ли какъв бил прякорът му? Ловеца. Бил снайперист. И улучвал с един изстрел — в окото.
— Шегуваш ли се? — сепна се Грязнов.
— Никак. Оттам се прехвърлил в Москва. Бил в една от престъпните столични групировки. Добри стрелци трябват навсякъде. А от деветдесет и четвърта до ден-днешен Смакаускас вече е в екипа на Свимонашвили. Това е всичка, което са изровили за него ефесесовците. Аз го разпитвах. Тоя ще те убие, без да му мигне окото. Абсолютно леден поглед. Гледа сякаш през прореза на мушката — обясни Турецки.
— Ех, да можехме да намерим пистолета!
— Аха, плюс видеозапис на убийството.
— Е, не издържам вече! Ден след ден се ровим — и нищо! Тая куриерка, Тото, съвсем нагла стана. Сякаш нарочно ни се вре в очите. Нашите момчета са я засекли тия дни край „Метелица“. Дошла с форд и двама юнаци, всеки с по една чанта в ръка, и се шмугнали вътре. На вратата се обърнала и махнала с ръка на нашата кола. Привет значи, момчета! Нашите се втурнали след нея, но докато се оправят с охраната, тя изчезнала. Цялата „Метелица“ претършували — нито тя, нито ония с нея, нито чантите. Направо избеснявам!