Опасно за живота

— Сипвай!

Грязнов премигна с рижите си мигли и като наля водката, се втренчи в приятеля си.

— Виж какво, иди в Рига. Разрови там спортните клубове. Може да изровиш нещо за Смакаускас. Че то тия официални искания пет години ще ни изядат. Знаеш ги какви са ония — по три фрази на час: „Та, не, моше би.“ А след още половин час: „Нещо се растрънках…“ Такива са и при кореспонденцията. Трябва да ми отговорят след тридесет дни — значи ще отговорят точно след тридесет дори още днес да знаят отговора.

Турецки се разсмя.

— Е, най-после виждам нормалния Грязнов! Ако пратиш младите — не си сигурен, че ще се справят в тая сложна международна обстановка. А твоята обаятелна мутра отваря всякакви врати. Което и трябва да се направи без бавене.

— Ти сериозно ли? А как ще се оправят тук без мен?

— Засега тук нищо не става. Във всеки случай не и по нашето дело. А за останалото прекрасно ще те замести Погорелов.

— Обаче как ще замина? Докато изискаш официално разрешение за командировка в близката чужбина, пак ще ти отидат петте години.

— Ами ще те пратим като турист. Международен паспорт имаш. Ето как. Ще навием Ирка да поиска от леля си в Рига покана за твоята персона. С пари всичко става бързо. Ние, разбира се, ще й компенсираме разходите. И отиваш като частно лице. Ще позяпаш рижанките… Ще се заемеш с конкретна работа. Че то ти без търчане си като без витамини.

— Така си е — съгласи се Грязнов. — Е, както заповядате, гражданино началник.

— Тогава да пием за успеха на нашето безнадеждно начинание!

Те пиха и излапаха останките от сандвичите.

— Хайде да си ходим с моята лада. Ех, как ще те повозя!

— Не, по-добре аз да те повозя. Че то вие, гражданино началник, сте къркан. А, виж, моята кола никой няма да я спре.

След като спряха пред супермаркета, приятелите купиха бутилка шампанско и „Смирновска“. Разбира се, еднолитрова. На изхода на магазина имаше цветарски щанд. Грязнов взе букет бледожълти хризантеми.

— Много шик го давате, полковник — уж го укори Турецки вече в колата. — Впрочем дамата ще се радва.

— Че ние кво? Просто в радостно предвкусване на предстоящата деноминация се отърваваме от тия чужди на нашия народ хилядарки. Виж, когато се появи дългоочакваната копейчица, то веднага ще ни досвидее. А тия прословути хилядарки за чий са ни?

Турецки се засмя. Все пак успя да промени тежкото, изнервено настроение на приятеля си. Впрочем нервността му беше разбираема: служителите от МУР бяха започнали да ровят това слабо перспективно дело много преди Александър и вече доста се бяха скапали. Турецки също нямаше причини да се радва: от него като ръководител на групата изискваха резултати. И Саша едва ли не всеки ден чуваше в слушалката тежкото сумтене на Меркулов. Но не бива всички да се поддават едновременно на мизантропия!

Докато зяпаше през прозореца, Турецки пак превърташе из главата си фигурантите по случая.