Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Лийт, изслушай ме…
— Не, няма да слушам! — изрева младежът. — Уморих се да те слушам. Цял живот те слушам! Винаги си се смятал за по-добър от мен! Но не си!
— Лийт…
— Мълчи! Повдига ми се от гласа ти. Чувам го непрекъснато. В началото си мислех, че това е Стрелата, но сега осъзнавам, че всеки път, когато се замисля над нещо, чувам твоя глас в главата си. Дотук! Няма да те слушам повече! Няма да бъда твоя сянка, твое безполезно ехо. Искам да бъда повече от слабостта, която подсилва увереността ти! Искам да бъда себе си!
Лийт бавно осъзна обгърналото го мълчание. Приглушено, сякаш много отдалеч, чуваше как лозианската армия се приготвя да нощува извън стените, но мълчанието бе замразило всичко край него като пряспа. Никой не се осмели да последва изречените току-що думи. Хал не каза нищо в своя защита, само се вглеждаше в брат си с поглед, изпълнен с болка.
— Ти си причината да се намираме в сегашното положение, Хал — тихо каза Лийт. — Не искам да чувам как ти се е струвало, че вършиш правилното дело. Не искам да ни разказваш за гласа на Бога или каквото си представяш, че чуваш. Искам да признаеш, че сгреши. Просто ми кажи, че не си съвършен.
Хал продължи да мълчи с каменно лице. Лийт се отдалечи, оставяйки родителите си и приятелите си да осмислят чутото. Той гореше от болка и срам и му бяха нужни много усилия да не се обърне и започне да моли за прошка.
Същата вечер водителите на лозианската армия прекосиха Дългия мост и бяха отведени в Залата на знанието, където бяха приветствани в Инструър от името на Джугом Арк. Лийт не обърна внимание на формалностите. Умът му все още преповтаряше и размишляваше над разговора с Хал. Думите на стария фермер — на които не бе обърнал внимание тогава — повдигаха въпроси, които оставаха неразгадани. Лийт най-сетне бе успял да постави на мястото му гордия си, вечно прав брат. И това би трябвало да го е направило щастлив, но не беше. Чувстваше се така, сякаш собственоръчно е убил ранено агне.
Водачът на фодрамите, Ейксхафт от Фернтикет, представи останалите предводители пред Компанията. Лийт хвърли кратък поглед към вожда на фенните — това не беше онзи предводител, когото бяха срещнали във виддата, а водачът на всички кланове — и неговия жрец. Малко по-дълго задържа очи над предводителите на уайдузите, но техните лица също му бяха непознати, не бяха онези, присмивали се над смъртта на Парлевааг, а имената им не му говореха нищо. Всъщност останаха почти нечути. Можеше да мисли единствено за скорошната си постъпка, с която бе блъснал брат си в яма подозрение и недоверие. Предводителите обсъждаха усложнените действия, довели до формирането на лозианската армия. Кърр и хауфутът задаваха множество въпроси, а Лийт просто седеше, нахлузил неразгадаема фасада на лицето си, зад което се въртяха мислите. В един момент от сенките пристъпи възрастен мъж и заговори. Гласът му звучеше като този на самия Бог. Лийт се откъсна от унеса си достатъчно дълго, за да разпознае Джетарт от Инч Чантър, когото всички възхваляваха като отговорен за сбирането на армията. Лицето на този мъж съдържаше нещо, което новият владетел на Инструър не можеше да гледа. Лийт се изправи, извини се и напусна Залата на знанието почти тичешком, за да избяга от очите, съдържащи въпрос, пред който не можеше да се изправи.
Глава 9
Фалтанската армия
Фемандерак намери Лийт на следващото утро да седи на каменна пейка, потръпващ от хлада на ранната зима и загледан в струите на реката. По врата на младежа се стичаха капки от листата на голямо дъбово дърво, останали незабелязани. Той изръмжа в отговор на поздрава на философа. Трябваше да разтрие вкочанените си крака, преди да може да се изправи.
— Време е да започнем уроците ти, Лийт — каза меко Фемандерак. — Време е да научиш за Огнепътя.
— Не се интересувам от нищо, свързано с огъня — рязко отвърна юношата. До него Джугом Арк бе оставила бразда в пейката.
— Изслушай ме, Лийт. Скоро ще напуснем града, за да се отправим на битка със самия Рушител. Ако се изправиш срещу мощта на магията му неподготвен, дори няма да ти остане време да съжалиш, че не си се възползвал от предоставената ти възможност. Нима от упоритостта ти ще има полза, когато той се привежда, за да вземе Джугом Арк от вкочаняващите ти се пръсти?