Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Той е просто момче! — възкликна Индретт. — Не е наранил никого!
— Ти не можеш да го видиш — рече Кърр. — Ти си прекалено близка с него, прекалено привикнала. Но аз мога. Той знае прекалено много, за да е просто момче. — В гласа му се долавяше болка.
— Какво искаш да кажеш?
Лийт продължи:
— Кажи им за ускоряването си, Хал. Кажи им как ни повлия в Кантара. Ти можеш да правиш магия. Ти беше този, който надви Маендрага и Беладона, пазителите на Стрелата. Отричаш ли го?
— Не. Не, не го отричам. Умея да използвам Огнепътя, за да изменям начина, по който нещата се случват. — Думите на Хал бяха тихи, напрегнати, лишени от обичайната увереност на знанието. Индретт рязко си пое дъх. Кърр изръмжа.
— Да — рече фермерът. — В началото си мислех, че просто имаш вярата на някогашните хора, стояли по-близо до боговете. Но ти действително умееш да заклинаваш. Къде си се научил да правиш магия?
Хал преглътна, преди да отговори. Изглеждаше преследван.
— Прекарвах много време насаме, заради… Наблюдавах какво се случва в гората и на полето. По някакъв начин открих, че мога да изменям… да ускорявам много от нещата. Чувам гласа на Бога, Лийт. Ти искаш да кажа, че това не е така. Как бих могъл да направя нещо, което е, в нещо, което не е? Защо това е от такова значение?
— Защото искаме да узнаем какво си — каза Фемандерак с боязън в гласа. — Защото може да си брудуонски посредник, без да го осъзнаваш. Хал, бил си намерен изоставен. Впоследствие никой не е признавал чие дете си. Във всяко село се намират деца, родени извън брака. Някои момичета се чувстват толкова засрамени, че изоставят децата си. Може би на това дължиш произхода си. Но ако има някакво по-зловещо обяснение?
Още докато философът говореше, Кърр се бе опитал да се намеси. Сега избухна:
— Не! Ти отиваш прекалено далеч! Нямаш право да се бъркаш в личните истории на хора, принудени да вземат отвратителни решения, защото иначе люде като теб биха казали, че стореното е грешно! Не задълбавай повече в това, предупреждавам те — или може да узнаеш нещо, за което ще съжаляваш!
Индретт се взираше във фермера, внезапно пребледняла.
Без да е разбрал думите на Кърр, объркан от внезапната промяна на позицията му, Лийт продължи:
— Имало е и други случаи, когато Хал можеше да се намеси, за да помогне, но той не го правеше. Не е ли така, братко? Оставил си ръката на хауфута да зараства сама. Можел си да ускориш възстановяването й, но не си го сторил. Що за урок си се надявал да получи?
— Понякога болката може…
— Не искам да слушам подобни глупости! — тросна се Лийт. — Проповед за ползата от болката? С какво право?
Хауфутът леко пристъпи напред, потривайки ръката си.
Лийт бавно вдиша:
— Кажи им за пещерата на Отшелника, Хал. Хайде, кажи им. — Гласът му беше сух и повелителен.
— Лийт, моля те, не ме карай да говоря за това. Ще нанесе много вреда.
— И ти си този, който отсъжда какво причинява вреда? — изкрещя младежът. — Ти, който причини толкова много? Говори или ще бъдеш прогонен.
И Хал разказа на възмутените си спътници за онази нощ. Разказа им как се е промъкнал в стаята на Отшелника, как разпознал началните стадии на ухапване от черна муха и ускорил действието на отровата. Тук Лийт го прекъсна, предоставяйки подробно описание на промяната във формата на Хал, надвиснал над безпомощния Отшелник с черните си криле. Индретт захлипа, но Лийт не й обърна внимание.
— Ти ми каза, че си искал да дадеш цел на хауфута, така че си го убедил да остане да лекува Отшелника. Но какво ти дава правото да нараняваш един, за да помагаш на друг?
— Лийт. — На по-младият брат му се стори, че гласът звучи сразен. — Лийт, не мога да обясня как зная какво да направя. Чувам думите на Бога и им се подчинявам. Струваше ми се правилно Отшелникът да получи време да размишлява над неправилната употреба на даровете си. А хауфутът получи възможност да възвърне увереността си. Да не казваш, че съм постъпил грешно?
— Да! Точно това казвам! Толкова си прав, че чак грешиш! — Лийт вече не мислеше какво казва. Всичко в него се изливаше. — Отшелникът дойде в Инструър и поведе хиляди хора по кривите пътища на проклетата си Еклесия. Може би ако ти не се беше замесвал в живота му, той нямаше да стане толкова свят, фанатичен и приличащ на теб. Може би изобщо нямаше да идва на юг. Може би децата, които видях да умират пред Залата на знанието, още щяха да са живи. Може би Стела никога нямаше да срещне Тангин! Може би тя все още щеше да е с нас, ако не беше злата ти добрина.