Годината на Кобрата [bg]

Минахме през запуснатата приемна, огнището в средата бе препълнено със сива пепел. Груби рисунки по стената изобразяваха момичета от храмовете — хесети и проститутки — във всякакви възможни пози. Мястото вонеше на прегоряла храна и вкиснато вино. Качихме се по стълбите към втория етаж. Стаята на Пентжу бе по средата, в края на много тесен коридор, който миришеше на евтино масло и животинска мас. Тежката врата на стаята беше разбита и висеше накриво на кожените й панти. Вътрешните резета отгоре и отдолу бяха изтръгнати. Самата стая обаче бе изненадващо чиста и подредена, дървеният под бе полиран, а стените — белосани. Колоните в средата бяха дискретно боядисани в свежозелено и синьо. По стените бяха закачени бродирани платна. Имаше две кадилници за тамян — почернели и обгорени, а на масата за ядене бяха наредени буркани със стрити билки. Мрежестата завеса около леглото бе снежнобяла; сандъците и ковчежетата — непокътнати.

Тялото на Пентжу лежеше проснато върху възглавниците покрай подиума точно под счупения прозорец в далечния край на стаята. Приближих се и коленичих до него. Приятелят ми се бе състарил: рядката му коса бе побеляла, прорасналата брада приличаше на старческа. Почти нямаше бижута, ако се изключи една гривна, която му бе подарък от Тутанкамон. Туниката му бе чиста, но сега отпред бе изцапана с вино и повръщано. Лицето му бе сивкаво, с увиснала брада и зейнала уста, а очите му бяха обелени в предсмъртни мъки. Сякаш се бе смалил. Вдигнах туниката. Беше се изпуснал, а по корема му имаше тъмен обрив. Подуших устата му: дъхът му бе много сладък, сякаш е дъвкал стафиди; по езика му имаше белезникаво жълт налеп, също и по устните му — сякаш бе пил пълномаслено мляко. Взех ръката му: плътта бе студена, а мускулите — вкочанени.

Собек приклекна до мен.

— Не е пристъп — прошепна. — Когато пристигнахме, някои от клиентите още не бяха успели да избягат. Един от тях бе лекар от Дома на живота при храма на Мерецегер.

— Отрова?

Собек кимна.

— Казах на лекаря да го прегледа внимателно. Мисли, че е някаква отровна билка, смесена с вино, само че… — стана, избърса потта от челото си и огледа стаята. — Има две кани вино и пет чаши. Не открих отрова в нито една от тях.