Годината на Кобрата [bg]

— Знаеш защо — отвърнах. — Хийа, майката на Тутанкамон, беше митанийска принцеса. Тя и Пентжу бяха много близки. Царицата на удоволствията, изглежда, му е напомняла за нея.

— Е, без съмнение добре са се грижили за него. Носели са му храна. Той ги е лекувал — посочи един сандък Собек. — Пентжу е пренесъл и съкровището си и няма нужда да питаш — всичко си е на мястото. Нашият лекар бе добре пазен от Женчовците. Патрулирали са около къщата, а вътре пред вратата му е имало охрана. Те са отвратителни и опасни като змии, нищо че изглеждат така невинно. На никого не е било разрешено да влиза без тяхно знание.

— А днес? — погледнах прозореца и за миг се зачудих къде е Набила.

— Тази сутрин Пентжу станал и както обикновено се разходил из Тайнственото убежище и изпил две чаши вино. Според свидетели бил сънен, но весел. После се оттеглил в стаята си с две от митанийските момичета. Тръгнали си малко преди обед. Обикновено на обед заспивал, но днес — въздъхна той — нарушил режима си. Имал двама посетители, две жени, маскирани и скрити зад наметала, макар че стражите твърдят, че са били млади и миришели на хубаво, като придворни дами. Всяка подала по един свитък на стражите, които ги предали на Пентжу.

— Намерихте ли ги?

Собек посочи малка тава за претопляне върху почти скрита зад разбитата врата масичка.

— Въглените са все още топли. Може би папирусите са изгорени тук. Първата жена си тръгнала след около час. Малко след нея пристигнала втората, но посещението било по-кратко.

— И охраната не може да ни каже нищо повече за тях?

Собек поклати глава. Забелязах, че един от меджаите изпразни сандък на земята и започна да ровичка из съдържанието — натрапчив жест, който ме отврати. Извиках му да остави нещата, той ме погледна, после хвърли поглед на Собек, който му кимна и заповяда на него и останалите да излязат. После двамата претърсихме стаята — сърцераздирателна задача. Пентжу бе преместил повечето си вещи, горчиво-сладки от миналото. Запазил беше дори плочката си за писане от ученическите дни в Кап, както и бродираните шалове от деня, когато стана лекар в Дома на живота при храма на Изида. Имаше подаръци от Ехнатон и други членове на Царския кръг: статуя на митанийски бог — без съмнение дар от принцеса Хийа; къдрица в кожена торбичка с изписани царските имена на Тутанкамон; ковчежета за бижута с огърлици от халцедони, бляскави порцеланови гривни, сребърни и златни пръстени, инкрустиран нагръдник и яка с висящ медальон с образа на Хатор — Господарката на смокините. Имаше сребърни дебени и уни и златен прашец в торбички от телешка кожа.

Едно нещо веднага ми направи впечатление. Пентжу пишеше много. Гордееше се, че е писар, поклонник на Тот, но не намерих нито едно писмо или папирусов свитък; само медицински трактати, един за лявото ухо и един за болестите на ануса, както и откъс от химн, хвалебствена песен за славата на Озирис. Бях силно озадачен. Колкото по-внимателно претърсвах вещите му, толкова повече се убеждавах, че е унищожил всичко, което би могло да застраши самия него или други хора. Сякаш е очаквал да бъде арестуван или незабавно екзекутиран: нищо уличаващо, нищо, което да послужи за обвинение към него или другиго. Собек откри един-единствен документ в тайно отделение в едно от ковчежетата за скъпоценности. Оказа се последната воля и завещанието на Пентжу, изготвено от някой храмов писар. Започваше с традиционната за този вид документи протяжна молитва към Озирис и даваше да се разбере единствено, че оставя всичко на митанийската куртизанка, Царицата на удоволствията.