Безбожникът [bg]

— Истинската красота никога не изчезва — отвърна тактично Теламон.

Базилея се протегна и докосна бузата му.

— Изглеждаш тъжен, македонецо, но на подобно място всеки би изглеждал тъжен. Плячкосали го по време на последните размирици? Това трябва да е бил дома на жреца. О, да — тя вдигна пръст, — чух, че бил убит. Някога го познавах.

— А ти пострада ли? — попита лекарят.

— Имам охрана от шестнадесет наемници — изфъфли Базилея. — Скитски главорези. Нито един крадец не би посмял да прекрачи прага ми.

— А Арела? — попита Теламон. — Познаваше ли я?

Базилея размърда тлъстите си бутове и леко се извърна.

— Не мога да ти кажа — гласът й трепереше.

— Можеш, господарке. Искам да бъда твой приятел и да се отнасям с теб с най-голямо уважение. Искам да станеш приближена на моя цар.

Базилея помръдна глава и раменете й се отпуснаха.

— Арела е мъртва — продължи Теламон. — И други бяха убити.

— Ефес беше пълен с трупове.

— Това е друго — възрази лекарят. — То бе по желание на царя.

Царицата на Моав сведе глава.

— Опразнете стаята! — извика тя. — Опразнете стаята!

Теламон погледна през рамо и кимна на Калистен и Касандра, които, притиснали ръце към устите си, побързаха навън, последвани от придружителите на Базилея.

— Родена съм в Моав — започна дебеланата. — Царство в Ханаан. Когато бях на четиринадесет, ме продадоха на Едомит, който ме доведе в Ефес. Обучиха ме за флейтистка и танцьорка. Мъжете ме гледаха, галеха гърдите ми и мачкаха бедрата ми. Имах късмет. Една куртизанка ме взе за прислужница. Тя ме обучи на тънкостите на занаята. На всичко — Базилея се усмихна на Теламон. — Мога да дам на един мъж всичко, което поиска. Дори мъже на преклонна възраст внезапно откриваха, че силите им са се възвърнали. Приех титлата Царица на Моав. По онова време Ефес беше град без закони. Гражданите воюваха помежду си, а градските банди всяваха ужас у всички.

— А „Кентаврите“? — попита Теламон.

— Банда главорези като останалите, само дето бяха по-бързи, по-хитри и по-жестоки. Не проявяваха милост, нито състрадание. Ще бъда честна, аз самата ги използвах. Този храм беше за тях едно от предпочитаните места за срещи.

— Храмът на Херакъл?

— Да, македонецо. Убитият жрец някога също беше Кентавър. Тогава беше още новопосветен и извършваше жертвоприношения за тези бандити.

— Значи това било! — възкликна Теламон.

— Кое?

Лекарят й разказа какво се беше случило в Дома на Медуза.

— Циклоп е имал голям късмет — Базилея се засмя и гънките на брадичката й се разтресоха. — Може да е дошъл тук случайно, но само ако знаеше, че жрецът много се интересува от това съкровище!