![Вечната маска на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/1/vechnata-maska-na-smrtta-bg-download.jpg)
Вечната маска на смъртта [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650798
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Вечната маска на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
— И така, ти замина за Византион?…
— Разбира се. Беше ми приятно, че пътувам. По-скоро се радвах, че отговарям за Атий Енобарб и че държа под око този развратник.
— Дори и след като знаеше, че той не е Поругателя?
— Но нали продължаваше да бъде развратник!
— Тогава по уличките се появи новият Поругател, нали?
— Клавдия, виждал съм жестокост и диващина, на каквито равни няма. Разбрах какво се е случило. Някой друг беше разучил онези отвратителни убийства и просто им подражаваше за собствено забавление. Когато те срещнах — усмихна се той, — имах усещането, че ти може би ще си по-бърза от мен! Че по-бързо ще се справиш с това! Казах го на господарката…
— Никога ли не си помислял да ни предупредиш за истинския Поругател? — запита Муран.
— Как бих могъл? Каква полза щеше да има от това? — изправи се Макрин. — Истинският Поругател просъществува толкова дълго, защото беше Крастин, моята дясна ръка, моят помощник, моят син… Направих ужасна грешка и Бризеида, и други платиха за нея!
— Имаше ли някакви подозрения за новия Поругател? — заинтересува се Клавдия.
— Чудех се дали не е член на нощната стража, но не забравяй, че подозирах в същото и собствените си войници. Както и да е! — въздъхна той. — Сега какво възнамеряваш да направиш, Клавдия? Ще накараш Муран да ме задържи и да ме отведе в затворите на Палатина ли?
Клавдия взе наметката и загъна раменете си.
— По какво обвинение, трибуне Макрин? Ти си добър офицер. Направил си всичко по силите си. Въздал си правосъдие на Крастин, нарекъл си себе си Съдията и това е било твое право. Миналата нощ Муран екзекутира Нерей и Ахилей за престъпленията им. Ти си сторил същото с Крастин и истината възтържествува. Тъй или иначе, той би трябвало да бъде разпънат. Колкото до Бризеида, ти си я обичал в живота, защо да не я обичаш и в смъртта? О, не, трибуне Макрин, ще те помоля само за едно.
— За какво?
— В името на любовта ти към твоята жена, в името на любовта ти към Бризеида! — Тя посочи към отвратителните останки, разпънати на отсрещната стена: — Изгори това, изгори го сега! Пречисти тази стая! Бризеида заслужава нещо по-добро! Правосъдието е въздадено! Присъдата е постановена и изпълнена! Остави това!
Макрин кимна.
— И още нещо! — Клавдия пристегна закопчалката на наметката си. — Името Валентиниан говори ли ти нещо?
— Чувал съм го, но само мимоходом…
— А местоположението на гроба на галилееца?
— О, вярвам, че Атий и някои от търсачите може да са го знаели, подочух някои думи, докато бяха във Византион, но нямах достатъчно доказателства, за да ги предизвикам да говорят.
— А освобожденеца на Атий, Фронтин?
Макрин изкриви лице:
— Нищожество! Празно буре, човек, който се крие в сенките, но все пак — засмя се той, — може пък да не съм съвсем наясно, нали?
Клавдия кимна. Тя се обърна към стъпалата, Муран тръгна към нея.
— Клавдия?
Тя се спря.
— Имам да ти казвам още нещо! — Макрин махна с ръка, за да я върне. — Ти беше справедлива и състрадателна, това е последното, което мога да направя…
Клавдия слезе обратно.
— Изпратиха ме във Византион. Елена избра Атий Енобарб и другарите му по много основателна причина. Може и да не вярваш, но император Константин… — Макрин замълча и си пое дълбоко дъх: — Император Константин й майка му имат планове за един нов Рим!…
— Разбира се! — съгласи се Клавдия. — Строителните работи вече са започнали.
— Не, не! Константин възнамерява да премести центъра на империята от Рим във Византион; този град ще носи неговото име. — Макрин се засмя като видя как Клавдия остана с отворена уста. — Помисли за това! — продължи той. — Сега империята е разделена между Изтока и Запада. Рано или късно Константин ще тръгне срещу Лициний. Мога да се обзаложа, че Константин ще победи! Империята няма вече да бъде разделена. Второ, както знаеш, Константин не обича особено Рим, обяви го за столица заради Максенций. Сега това е един разпрострял се на голяма площ град, който трудно може да се отбранява.
— Значи, той ще премести центъра на империята? — прошепна Клавдия. — От Италия при Хелеспонт, на самото онова място, където изтокът и западът се срещат?!