Вечната маска на смъртта [bg]

Защото във времето такова било старанието на неблагочестивите (или нека кажа по-скоро, на цялото племе на злите духове в тяхната презряност) да предават на мрака на забравата този божествен паметник.

Те усетиха миризмата на дима от вилата на Атий Енобарб веднага, щом минаха през оживената Аврелианова порта. Самата къща беше опустошена, тя не представляваше нищо повече от тлеещи греди и чернеещи стени. В нея вече бяха влизали мародери, няколко войници се навъртаха наоколо и се чудеха какво да правят. Клавдия показа пропуска си, като поиска да говори с някой офицер и скри голямата си изненада, когато откъм ъгъла на черната, воняща сграда се появи чорлавата глава на гиганта Бур начело на кохорта германци. Бур не беше в добро настроение. Той спря пред нея, застана мирно, поклони се, после лаконично заяви, че Августата е бясна. Клавдия попита защо. Бур разказа как Нарс, последният търсач, избягал от Палатина и не могли да го намерят. Германецът посочи с пръст камарата опустошени от пламъците греди и камъни.

— Палеж, умишлен палеж и всичко е отнесено! Ако огънят не се е погрижил за нещо, слугите определено са го сторили. Друзила и Фронтин са само овъглен прах.

— Фронтин?

— Разпознали го по пръстена на ръката му, верижката около врата и останките от сандалите му. Трябва да вървя! — Воднистите очи на Бур се вторачиха надолу към нея. — Августата няма да е доволна… Вече пита за теб…

— Кажи й, че работя и се старая да й угодя! — сладко отвърна Клавдия, после се повдигна на пръсти и целуна Бур по бузата.