Вечната маска на смъртта [bg]

Той кимна и се подчини, като леко повдигна капака и го подпря назад, после отметна златотканите ленени материи, за да открие мумифицираното тяло на красива млада жена, чиито клепки леко почиваха върху покритата сякаш със злато кожа.

Клавдия не почувства студ или тревога, а по-скоро страхопочитание. Това подземие криеше смесени силна омраза и дълбока любов. Върна се и погледна Муран, който разглеждаше скелета отблизо.

— Бил е намазан със смола! — отбеляза през рамо Муран. — Нали? Бил е покрит със смола, за да не се разпаднат костите. Кой го е направил?

— Аз.

Макрин отиде, взе креслото, върна се и седна пред Клавдия.

— Аз го направих. — Погледът му отбягваше нейния. — Внимателно проучих всичко заедно с египетските балсаматори, които подготвиха тялото на Бризеида за погребението. Заклех ги да пазят тайната и богато ги възнаградих. Те изпълниха с радост желанията ми. И по-странни неща стават в Рим…

— И ти донесе трупа на Бризеида тук?

— О, да!

— Дълго ли, преди да разпънеш Крастин?

— Да! — Той направи гримаса. — Известно време, преди да разпъна Крастин. Той знаеше, че тя е погребана тук…

— Кажи ми какво е станало! — заповяда Клавдия. — Истината!

— Знаеш по-голямата част! — отвърна Макрин. Той се облегна в креслото си: — Когато разпънах Крастин, нарекох себе си Iudex, Съдията. Бях в правото си. В Рим нямаше кой да раздаде подобаващо правосъдие. Какво можех да направя?!

— От самото начало! — прошепна Клавдия. — Моля те, разкажи ми от самото начало!

— В началото беше така, както ти каза. Бях ветеран, офицер, уволнил се с почести и бях натоварен да отговарям за Целийския квартал. Купих тази къща, но малко след това жена ми тежко се разболя. Беше добра жена, Клавдия, с прекрасен характер, прекрасно беше и всичко друго в нея. Наистина я обичах. Както и да е — той дълбоко си пое дъх, — лекарите не можеха да направят нищо за нея. Казаха, че било въпрос на време, да й давам вино с упойващи вещества, докато онова, което я разяждаше, не я убие. Направих всичко, за да й помогна…

— А Крастин?

— Беше млад роб. Купих го. Беше образован. Беше родом някъде от Гърция, баща му участвал в някакъв бунт, но преди това успял да образова Крастин, който беше изкусен писар, знаеше няколко езика. За нас той стана синът, когото нямахме. Аз се грижех за него, разглезих го, освободих го. Дадох му почетно и сигурно място в семейството ни. Той стана мой доверен писар, знаеше всичко, което знаех аз. Когато ме назначиха в Целийския квартал, Крастин се оказа много умел администратор. Казваше ми да не се безпокоя за нищо, само да се грижа за жена си. Можел да прави всичко, можел да ми помага…

— И никога ли не се проявяваха демоните в него?

— О, понякога, като си помисля… Особено шумно изразяваше гнева си за глупостта, която некадърният му баща допуснал — да се замеси в бунта, но особено ненавиждаше майка си. Тя го презирала и му се присмивала.