Вечната маска на смъртта [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650798
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Вечната маска на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
— В името на господарите на светлината! — задъхано възкликна Муран.
Очите на Клавдия вече бяха свикнали със светлината. От лявата си страна тя видя голяма ракла или сандък; върху боядисаните бели стени имаше някакви рисунки, но погледът й ужасено се прикова в другия край на помещението. Тя бавно тръгна към него. Страховитата сцена се очертаваше още по-ясно от лампите, които Макрин запали от двете страни — това беше скелет, разпънат на дървени греди, вкопани в стената от червени тухли. Клавдия впи очи в грозната картина: провисналият череп, майсторски забитите през костите на китката гвоздеи, както и дървеното трупче, поставено да подкрепя краката, кръстосани един върху друг и приковани с огромен шип. Тя не знаеше кое смразяваше повече кръвта, дали разпънатият или зловещият вид на малката масичка и удобното кресло пред нея, сякаш трибунът обичаше да седи пред някаква любима статуя и да й се наслаждава, докато вдъхва аромата на бокала с вино. Огледа вещите, струпани под прикованите крака: гребени от чимширово дърво, от слонова кост и от черупка на костенурка, огърлици, бели и пурпурни ленти за коса, красиво резбовано ръчно огледало, сребърни обици и гривна от червен халцедон.
Тя се наведе, леко ги докосна, после прекоси подземието и отиде до дългия ковчег от полирано кедрово дърво. Прокара ръка по страната му и почувства резбите по него. Върху капака му имаше прекрасно резбовани лотоси и лилии. Обърна се и погледна Макрин, който сякаш не се тревожеше от ставащото.
— Моля те, вдигни капака на ковчега. Това е Бризеида, нали?
Той кимна и се подчини, като леко повдигна капака и го подпря назад, после отметна златотканите ленени материи, за да открие мумифицираното тяло на красива млада жена, чиито клепки леко почиваха върху покритата сякаш със злато кожа.
Клавдия не почувства студ или тревога, а по-скоро страхопочитание. Това подземие криеше смесени силна омраза и дълбока любов. Върна се и погледна Муран, който разглеждаше скелета отблизо.
— Бил е намазан със смола! — отбеляза през рамо Муран. — Нали? Бил е покрит със смола, за да не се разпаднат костите. Кой го е направил?
— Аз.
Макрин отиде, взе креслото, върна се и седна пред Клавдия.
— Аз го направих. — Погледът му отбягваше нейния. — Внимателно проучих всичко заедно с египетските балсаматори, които подготвиха тялото на Бризеида за погребението. Заклех ги да пазят тайната и богато ги възнаградих. Те изпълниха с радост желанията ми. И по-странни неща стават в Рим…
— И ти донесе трупа на Бризеида тук?
— О, да!
— Дълго ли, преди да разпънеш Крастин?
— Да! — Той направи гримаса. — Известно време, преди да разпъна Крастин. Той знаеше, че тя е погребана тук…
— Кажи ми какво е станало! — заповяда Клавдия. — Истината!
— Знаеш по-голямата част! — отвърна Макрин. Той се облегна в креслото си: — Когато разпънах Крастин, нарекох себе си Iudex, Съдията. Бях в правото си. В Рим нямаше кой да раздаде подобаващо правосъдие. Какво можех да направя?!
— От самото начало! — прошепна Клавдия. — Моля те, разкажи ми от самото начало!
— В началото беше така, както ти каза. Бях ветеран, офицер, уволнил се с почести и бях натоварен да отговарям за Целийския квартал. Купих тази къща, но малко след това жена ми тежко се разболя. Беше добра жена, Клавдия, с прекрасен характер, прекрасно беше и всичко друго в нея. Наистина я обичах. Както и да е — той дълбоко си пое дъх, — лекарите не можеха да направят нищо за нея. Казаха, че било въпрос на време, да й давам вино с упойващи вещества, докато онова, което я разяждаше, не я убие. Направих всичко, за да й помогна…
— А Крастин?
— Беше млад роб. Купих го. Беше образован. Беше родом някъде от Гърция, баща му участвал в някакъв бунт, но преди това успял да образова Крастин, който беше изкусен писар, знаеше няколко езика. За нас той стана синът, когото нямахме. Аз се грижех за него, разглезих го, освободих го. Дадох му почетно и сигурно място в семейството ни. Той стана мой доверен писар, знаеше всичко, което знаех аз. Когато ме назначиха в Целийския квартал, Крастин се оказа много умел администратор. Казваше ми да не се безпокоя за нищо, само да се грижа за жена си. Можел да прави всичко, можел да ми помага…
— И никога ли не се проявяваха демоните в него?
— О, понякога, като си помисля… Особено шумно изразяваше гнева си за глупостта, която некадърният му баща допуснал — да се замеси в бунта, но особено ненавиждаше майка си. Тя го презирала и му се присмивала.