Вечната маска на смъртта [bg]

Той млъкна, борейки се със сълзите.

— Една нощ трябваше да остана в къщи, жена ми непрестанно повръщаше. Слугите нямаше с какво да ми помогнат. Крастин ми каза да остана и да се грижа за нея, той щял да иде в казармите и да вземе нещата в ръцете си. Същата нощ Бризеида, боговете да се смилят над нея, си наумила да подмами Поругателя. Решила, че ако е въоръжена с нож и тояга, ще може да се защити. — Макрин замълча и преглътна с мъка. — Намериха трупа й на следващата сутрин — точно както останалите, разпорена отгоре до долу, дясното й око липсваше. Не бях на себе си от скръб. Казах на съдържателката, че Бризеида е моя работа, че аз ще се погрижа за нея. Крастин ми помогна. Познавал един балсаматор, египтянин, умел в тези работи. Там занесох трупа й. Казах на жена си. Тя също се съгласи, че трупът на Бризеида трябва да бъде донесен тук. Не бивало да я изоставям в смъртта й.

Макрин отново въздъхна:

— Смъртта на Бризеида дълбоко потресе жена ми. Тя изпадна в дълбок сън, от който така и не се пробуди, и така издъхна. Бях като обезумял. Пиех и бях потънал в черни мисли. Убийствата продължаваха, после един ден съдържателката на публичния дом ми изпрати писмо. Намерила малко ковчеже с вещите на Бризеида, питаше искам ли да го взема? Не желаех да отивам в „Домът на Изида“, затова донесоха сандъчето тук. В него имаше — той посочи страховитата сцена зад себе си, — дреболии, пръстени, огърлици, но и писмо от Бризеида. Повечето от момичетата в оня дом бяха образовани. Бризеида ми беше написала бележката в следобеда, преди да я убият, и ми казваше какво е замислила, като допълваше, че ме обича и че единственият човек, на когото се е доверила, бил…

— Крастин! — предположи Клавдия.

— Точно така. Тя казала на Крастин, че възнамерява да действа като примамка, после обяснила, че никой не бивало да знае какво си е наумила, особено пък аз.

— Бризеида вярваше ли на Крастин?

— Не, не му вярваше. И тя като жена ми беше много подозрителна, винаги беше нащрек спрямо него и, като помислиш, по същата причина: беше убедена, че той носи маска, която понякога пада, за да покаже тъмната страна на същността му. Когато прочетох бележката, Клавдия, помислих, че Бризеида предлага себе си като живо доказателство, за да ми покаже кой всъщност е Поругателя.

— Но трябва да е знаела, че е опасно?

— Мога да видя логика в действията й — отвърна Макрин. — Тя може и да е имала някакви подозрения относно Крастин, но аз нямах. Ако ги беше споделила, нямаше да й повярвам. Щях да повикам Крастин и да го обвиня открито, но той беше толкова сладкодумен, че щеше да ме обори и да отрече обвиненията. Аз гледах на него като на мой син. Поругателя щеше да престане с опустошителните си набези, поне за известно време, докато лукавият ум на Крастин измислеше някакво средство да се защити. — Макрин се изкашля. — Сега говоря с мъдростта на отминалото, но Крастин вече си е бил набелязал Бризеида и тя е щяла да умре, каквото и да бе станало. След като го залових, накарах го да си признае. Той действително я ненавиждаше.