Вечната маска на смъртта [bg]

Клавдия прехапа устни. Никога не беше виждала куче и собственикът му да имат толкова много общо помежду си, поне в израза на лицата.

— Аз съм Белатон. Праща ме Салуст. Може би ще можеш да се възползваш от мен. — Белатон потупа кучето по главата: — Това е Пугна79. Имаш ли нужда от нас?

За толкова дребен човек гласът на Белатон беше учудващо плътен.

— Не знам! — съвзе се от изненадата си Клавдия. — Най-добре ще е да влезеш вътре…

Новопристигналият предизвика смайване. От градината с вдигната опашка се появи Калигула, изсъска с отвращение и побягна, също както Януария и Извинявай, които твърдяха, че „се боят до смърт“ от кучета. Другите се скупчиха наоколо, обсъждайки продълговатата глава на кучето, питащите му черни очи, мощните челюсти и острата муцуна, която продължаваше да души във въздуха. От кухнята излезе и Целад с парче пиле, но Пугна извърна нос пред него. Целад внимателно огледа кучето, голямата му глава, силните крака, пригладеното тяло и странната му тъмножълта козина. После тържествено съобщи, че помощните войски, служили на голямата стена в Северна Британия80 използвали такива животни за преследване. Муран се съгласи и добави, че е виждал императорските войски да използват такива кучета край блатата в родната му Фризия. После възникна обща дискусия, подбудена от сводника Петроний, който твърдеше, че кучето било от Иберия. Това отклони вниманието и Клавдия отведе гостенина си навън, до една маса край овощната градина. Там поднесе на Белатон онова, което той пожела: гърне гореща чорба от леща, мек хляб, сирене, череши и чаша разредено вино. Пугна през цялото време остана прилегнал като войник на пост, с неподвижна глава и очи, които наблюдаваха не господаря му, а Клавдия. С дългия си розов език той облизваше пенестата слюнка по челюстите си.

— Защо не поиска пилето? — заинтересува се Клавдия.

— Той не обича пилета — отговори Белатон. — Ако наистина искаш да станете приятели, Клавдия, дай му мляно месо с кимион, полято с малко шипков сок.

Клавдия се върна в кухнята и поговори с Целад, който сви рамене.

— Ще направя каквото мога! — промърмори той.

Тя отиде в залата за хранене, където сводникът Петроний се беше обявил за специалист по всякакви кучешки въпроси. След малко се върна към кухненската врата и се загледа навън. Белатон ядеше като гладен човек, Пугна изобщо не бе помръднал. Тя излезе, седна край масата и разгледа дребния човек. Лицето му удивително приличаше на кучешкото: имаше голяма, обърната надолу уста и космати страни, широко разположени печални очи. Целият му вид беше такъв, сякаш се канеше всеки миг да подхване погребална песен.

— Кой си ти? — попита го Клавдия.

Почти веднага съжали за въпроса си, защото Белатон остави лъжицата и се впусна в подробно описание на семейството на Салуст и как той, Белатон, бил син на втори братовчед на Салуст. Дребното човече не спираше да дърдори.