Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Вечната маска на смъртта [bg]
Вечната маска на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вечната маска на смъртта [bg]

Электронная книга - «Вечната маска на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:

Трупове на зверски убити проститутки всяват смут по улиците на Рим, слуховете за злодеянията на убиеца с прозвище “Поругателя” достигат и до императорския дворец. Когато Атий Енобарб, доверен човек на бившия император Максенций и преследвач на християни, е открит мъртъв във вилата си, император Константин решава да се намеси. Атий Енобарб е знаел много от тайните на християнската общност, когато привържениците на новата религия са били преследвани от закона – и не на последно място сред тях мястото на гроба на галилееца Петър, основателя на християнската църква. От вилата на убития е изчезнало ценно ковчеже, съдържащо сведения, важни за императора. Отпадат подозренията, че Атий е бил “Поругателя” – но кой тогава е загадъчният убиец, явяващ се в облеклото на имперски офицер? За да съхрани реда и спокойствието в империята на своя син, императрица Елена се обръща към своята довереница Клавдия. Клавдия трябва да открие кой е извергът, оставящ зад себе си разпорени женски трупове с извадено дясно око, да разкрие мистерията около убийството на Атий Енобарб и тайните на изчезналото ковчеже.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 104
Перейти на страницу:

— Има и други! — печално посочи Арминий.

— Сигурна съм, че има — кимна Клавдия, — но сега да вървим. Атий е мъртъв, къщата му няма да ни разкрие други тайни.

Когато напуснаха вилата и тръгнаха към извисяващата си порта на Аврелиановата стена, Муран попита Клавдия какво означава последната й забележка. Клавдия обаче само поклати глава, а в съзнанието й се мяркаха ужасяващи образи: почернелите мъртъвци, овъглените останки, отвратителната миризма на изгоряло масло, виещите се струйки дим, вонята на смърт и разложение, която се смесваше с благоуханията на градините.

Минаха под сводовете на портата, край тях се разнасяше трополенето на каруци и колички, заобикаляше ги гъмжило от хора, заети със собствените си дела. Селяни, придружавани от семействата си, возеха или носеха произведеното от тях в града. Продавачи на риба до миризливите си сергии, пълни с току-що хванати морски дарове, високо крещяха цените им. Жени носеха кошници, претъпкани със зеленчуци, наоколо се блъскаха ловци с окървавени зайци, провесени на пръти, изпотени червенолики готвачи предлагаха парчета месо от препечени прасенца-сукалчета. Група жреци от Македония, в блестящи многоцветни роби и евтини украшения, шестваха пияни след поставен на носилка образ на почитана от тях светиня. Иберийски танцьорки със смугли лица и провесени по телата им гирлянди от блестящи дрънкулки, потропваха с крака и се вихреха под звуците на тамбурин, флейта и кастанети.

Улиците зад портата бяха също толкова оживени, изпълнени с амбулантни търговци, сводници и проститутки. Стара вещица беше привлякла тълпа богати млади жени и ги учеше как да изпълняват зловещите ритуали на Тацита Мълчаливата. Клавдия за миг се сети за изпратеното й проклятие. В края на краищата, дали то наистина имаше значение? Тези загадки не можеха да се решават с проклятия, песнопения или магии, а с внимателно, най-подробно вглеждане в обстоятелствата, с необорими факти и с не малко опасности.

Навлязоха в Целийския квартал и прекосиха площадчето, водещо към „Магариците“. Торкват имаше работа, той вдигна ръка, извика, че не е напреднал със загадката и попита Клавдия дали я е решила вече.

Клавдия отвърна очи от обесените и само вдигна рамене. Нямаше търпение да си тръгне оттук. В „Магариците“ беше сравнително тихо; вълнението от отминалите дни вече се бе уталожило. В кухнята Целад припяваше нещо на Калигула. Попея почистваше масите заедно с Януария и метеше пода. Муран се извини и тръгна към кухнята. Попея припряно отиде при Клавдия и й съобщи, че Салуст я чака в градината.

Клавдия намери издирвача да седи на пейката и тъжно да се оглежда край себе си.

— Прекрасно е! — прошепна той, когато тя седна до него. — Ако не бях такъв глупак да заложа на погрешната страна, щях да имам такава градина…

— Я стига! — скастри го тя. — И сега си достатъчно богат, за да имаш такава градина! Защо дойде?

— Заради Тит Лабиен, стария приятел на Цезаря — отговори Салуст. — Гробницата му е на Ватиканското гробище. — Той й подаде малък свитък. — Начертах карта или по-скоро сдобих се с начертана за теб карта. Онова, което търсиш е там!

— Сигурен ли си, че това е гробът е на Тит Лабиен, който издирвам?

— Клавдия, кога съм се лъгал? Вярно е, има и други с това име, но само един е старият приятел на Цезаря. Ще се убедиш, че съм прав!

Той се изправи, пресуши бокала си и лицето му стана по-твърдо, а погледът — изпитателен. Клавдия разбра, че този мъж е съвършен актьор, способен да се мери с най-добрите. Играеше ролята на изморен стар човек, но това беше само образ; зад маската си Салуст притежаваше остър ум и силна воля.

— Какво има, Салусте?

Той се наведе и постави ръка на коляното й.

— Отиваш там, нали? Вземи поне Муран!

— Защо?

— Клавдия, Ватиканското гробище е като онова край Апиевия път. В покрайнините му човек е в безопасност, но колкото по-навътре навлиза, толкова по-опасно става. Както знаеш, аз купувам сведения от хора, на които другите не обръщат внимание: просяци, сводници и проститутки. Ще кажа откровено, че хора на Харон са били виждани там. Не само някой случаен шпионин, а цели групи! Това е място, което човек трябва да избягва!

— Какво съдържа според теб гробницата на Тит Лабиен? — прошепна Клавдия.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)