![Вечната маска на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/1/vechnata-maska-na-smrtta-bg-download.jpg)
Вечната маска на смъртта [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650798
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Вечната маска на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
— Бризеида навярно е мислила, че ще успее?
— Да, била е уверена, че може да успее, без да пострада. Винаги казваше, че Поругателя е истински страхливец. Когато намерили трупа й, било очевидно, че се е борила, а ножът, който носела, липсвал. Сетне се сетих как след смъртта на Бризеида Крастин се правеше на обезумял от скръб. Запази тайната в себе си, но промени начина си на обличане. Обикновено носеше туники без ръкав, а след смъртта й започна да облича дреха с ръкави, сякаш искаше да скрие нещо. Отначало не исках да приема истината, докато не размислих върху писмото на Бризеида и как Поругателя винаги ми се изплъзваше, спомних си личните обиди, подигравките. Реших, че ако това е пътят, по който трябва да тръгна, ще го извървя.
Макрин млъкна за миг, после продължи:
— Държах се така, сякаш вярвах на Крастин повече от всякога. Казах му, че не се чувствам добре и че не мога да поема всекидневните си задължения. Той излезе и аз тръгнах след него. Тази нощ не се случи нищо, но след няколко нощи всичко се промени. Вместо да тръгне към казармите, Крастин пое по уличка, не много далеч от „Магариците“, един тъмен, тесен проход. Той го използва, за да изчезне в нощта. Аз останах на мястото си и чаках. Мина една „щерка на Изида“. Видях как се появи онази тъмна фигура. Странно, когато Крастин напусна къщата, не носеше нищо, но очевидно някъде по пътя си беше скрил кожена торба, в която е имало шлем и плащ, навярно откраднати или купени. Сега ги беше сложил. — Макрин всмукна въздух през зъбите си. — Дори от мястото, където бях застанал, чух подрънкването на монети, момичето се смееше, когато го последва в тъмнината. Затичах се след тях, но беше твърде късно. Чух писък, който внезапно прекъсна, нищо друго. Известно време обикалях в мрака, но когато стигнах до онова място, Крастин беше изчезнал, оставяйки кървавото си дело зад себе си.
Макрин изтри устни с опакото на ръката си.
— В онази нощ аз се върнах у дома. Наливах се с вино, докато започна да ми се повдига, и спах през целия следващ ден. Само това можех да направя, за да запазя маската си, но дори и тогава замислях отмъщението. Хаосът в Рим все повече нарастваше, Максенций и преторианската му гвардия се прегрупираха и бяха готови да тръгнат от Рим и да се изправят срещу Константин. Заведох Крастин в една градина. Седнахме за малко там, докато аз си припомнях миналите дни. През цялото време сърцето ми беше обладано от убийствена омраза. Имах усещането, че ще го намушкам на това място, но вече бях нарекъл себе си Съдията. Бях решен да го накарам да си признае. Слязохме тук, в това подземие. Приготвих вино, силна настойка от опий. Крастин скоро заспа дълбоко, упоен. — Той сви рамене. — Аз съм войник, Клавдия, служил съм по всички краища на нашата империя. Присъствал съм на повече разпъвания на кръст, отколкото който и да е друг през целия си живот, това бяха все дезертьори, убийци, престъпници. Подпрях тялото на Крастин на стената, като си помагах с колове. След като веднъж приковеш ръцете, нататък е лесно. Забиваш гвоздея през дупка между костите на китките. Ако го прекараш през дланта, гвоздеят просто се измъква през кожата и плътта.
— Болката навярно е накарала Крастин да се събуди? — попита Муран.
— Разбира се, но аз му дадох още опий. Дясната ръка, лявата ръка, после краката: подходящо трупче, забито в гредата, краката се кръстосват един върху друг, забиваш гвоздей през пролука между костите на глезените, първо на левия, после на десния. Хората мислят, че разпънатият умира от загуба на кръв… Не, не е вярно! Той умира от задушаване; гръдният му кош притиска дробовете и той буквално се задавя и умира. За да остане жив, Крастин трябваше да се надига на краката си и с отворена уста да се опитва да поеме въздух. Отначало той се молеше и се защитаваше. Сигурно се надяваше да намери някаква пролука, някакво съмнение в мен. Аз само придърпах това кресло, приготвих си вино и бокал и го слушах. През първите няколко часа го оставих да бръщолеви. После болката започна да става все по-мъчителна. Предложих му още вино с опий, но при едно условие — да ми признае истината.
— А другите слуги? — попита Клавдия. — Те трябва да са чули крясъците!