Съдбовният кораб [bg]

Сатрапът бе успял да се вдигне на крака. Калсидският му бе гладък, макар и загрубял от състоянието на гърлото му. Малта слушаше унило, докато глупакът им се представяше и им благодареше, че са го спасили. Моряците го слушаха широко ухилени. Езикът не ѝ беше необходим; жестовете и интонацията им издаваха скептицизма им. Сатрапът започна да се ядосва и веселието им се увеличи.

Тогава се присъедини и Кеки. Тя говореше по-бавно от сатрапа, но Малта отново научи повече от тона ѝ, отколкото от малкото думи, които успя да разпознае. Нямаше значение, че дрехите ѝ бяха мръсни и разкъсани, външният вид — загрубял, а устните — напукани. Съветничката ги мъмреше и упрекваше на изряден калсидски и използваше уважителните местоимения вместо обичайните норми. Още повече, Малта знаеше, че никоя калсидска жена не би се осмелила да говори по този начин, освен ако нямаше твърда вяра в положението на мъжа, който я защитаваше, да я предпази от гнева на моряците. Кеки посочи към флага на Джамаилия, който висеше отпуснато от корабната мачта, а после обратно към сатрапа.

Малта наблюдаваше как отношението на мъжете се променя от присмех в несигурност. Мъжът, помогнал ѝ да стъпи на крака, внимаваше да докосва само дланите или ръцете ѝ. Да постъпи иначе би било смъртна обида за бащата или съпруга. Малта уви одеялото по-плътно около раменете си и успя да се дотътри сковано до сатрапа и Кеки.

Не беше впечатлена от кораба им. По цялата му дължина, между пейките за гребците се простираше повдигната палуба. Предната и задната част бяха издигнати над палубата, предназначени повече за битка, отколкото за подслон или удобство. Моряците ги придружиха до задната, въведоха ги в някаква каюта и ги оставиха.

Мина известно време, преди очите ѝ да се приспособят. За заслепения ѝ взор меката светлина в кабината изглеждаше ярка. Разкошни кожи покриваха кревата, а на пода студените ѝ, голи крака бяха обгърнати от дебела черга. В ъгъла гореше малък мангал, който изпускаше в равни количества изпарения и горещина. Топлината предизвикваше бодеж и изтръпналост по кожата ѝ. Мъж, седящ зад маса за морски карти, приключи с намастиляването на някаква линия и си отбеляза кратка бележка. Бавно повдигна очи, за да ги огледа. Сатрапът смело — или глупаво — се приближи и се отпусна в друг от столовете до масата. Той заговори, а в гласа му не се съдържаше нито заповед, нито молба. Малта разпозна думата за „вино“. Кеки седна на пода, в краката на сатрапа. Малта остана да стои до вратата.

Наблюдаваше събитията сякаш гледаше пиеса. С натежало сърце осъзнаваше, че съдбата ѝ е в ръцете на сатрапа. Нямаше вяра в честта и интелигентността му, но обстоятелствата я ограничаваха. Не знаеше достатъчно калсидски, за да говори от свое име, а и добре осъзнаваше по-ниското си положение според калсидските порядки. Ако се опиташе да се обяви за независима от сатрапа, щеше да се лиши и от закрилата, която можеше да ѝ предложи. Тя стоеше мълчаливо, трепереща от глад и изтощение, и наблюдаваше как се решава съдбата ѝ.