Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Остави ме — казваше Рел.

Слънчевия го дърпаше за кожения жакет.

— Не. Трябва да отстъпим. Ще ги нападнем от засада вътре.

— Аз имам задача. Ти ако искаш, тръгвай.

Жегата бе почти непоносима. Маговете напредваха рамо до рамо. Две клади, обвързани с въжета от огън. Лабиринтът на Тир, освободен по начин, който Фурията нито бе виждала, нито бе чувала. Някаква ритуална бойна магия. Металните части на бронята изгаряха кожата й всеки път, когато се допираха до нея, а косъмчетата по ръцете й бяха опърлени.

— Трябва да се оттеглим — извика тя на Рел. — Не ставай глупав! Спечелиха тази част.

Но проклетият глупак не отстъпваше.

— Добре! — изръмжа Слънчевия и закри лицето си от горещината. Фурията хвърли един последен умолителен поглед през рамо, но Рел поклати глава. Тя също отстъпи пред изпепеляващата жега. А къде беше Копринения?!

Довлякоха капитана вътре. Маговете напредваха към вратата. Локвите от кръв на стъпалата и прага започнаха да завират, изпускайки пара, след което се втвърдиха и се превърнаха в пепел, която литна във въздуха и влезе в очите на Фурията. Труповете пред вратата избухнаха в пламъци. Освободената сила на Лабиринта изпепели плътта и я издигна във въздуха като пушек. Мазни сажди полепнаха по лицето и ръцете на Фурията. Стомахът й се обърна. Това бе по-отвратително и от канализацията. През маранята тя видя Рел, който все още препречваше входа с вдигнати мечове. Косата му димеше, но той дори не бе помръднал от позицията си. Как бе възможна тази нечовешка дисциплина?

— Не — чу се глас до Фурията и тя се обърна, закривайки лицето си от жегата. Видя Копринения. В очите на мъжа гореше ярост, каквато тя никога преди не бе виждала. — Не отново.

Изпепеляващата горещина изведнъж намаля, сякаш някой бе затворил вратата на пещ. Магът навлезе в бурята. Фурията тръгна след него.

Копринения достигна прага и зае мястото на Рел, когото избута нежно назад към Фурията.

— Направи повече, отколкото можехме да се надяваме — рече му той.

Рел беше като въглен в ръцете на Фурията, която го издърпа назад. Там, където хвана ръцете му, опърлената кожа се обели.

Копринения се обърна към двете колони от огън, които спряха, може би разколебани.

— Осмелявате се да освободите такива пламъци на този праг! — извика той и яростта му заглуши огнения рев. — Незаконородени магове, служители на долен Лабиринт! Тир! Умствено изостанало дете, рожба на кръвосмесителна връзка! Карате ме да ви дам урок за слепите недостатъци на тъжното ви невежество! Погледнете сега, в последния миг на живота си, истинския извор на силата, в сравнение с която вашата е като малко ручейче!