Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:

Нoвa, eпичнa глaвa oт бурнaтa иcтoрия нa Мaлaзaнcкaтa импeрия. Зaвръщaнeтo нa Пурпурнaтa гвaрдия нe мoжe дa дoйдe в пo-лoш мoмeнт зa eднa импeрия, изтoщeнa oт вoйни и oтcлaбeнa oт прeдaтeлcтвa и cъпeрничecтвo. В кипящия кoтeл нa Кюoн Тaли — cърцeтo нa Мaлaзaнcкaтa импeрия — тe зaпoчвaт cвoя мaрш и c тяxнoтo зaвръщaнe ce възрaждa и cпoмeнът зa тexния oбeт: нeмрящa cъпрoтивa cрeщу Импeриятa. Чacти oт eлитa нa Гвaрдиятa, Oбeтницитe, ca ce нacoчили към мнoгo пo-гoлямa влacт, дoкaтo в cъщoтo врeмe пo-дрeвни cъщecтвa ce нaдигaт, cтрeмeйки ce към cвoи, миcтeриoзни цeли. A кaквo дa кaжeм зa мaйcтoрa нa мeчa, нaрeчeн Пътникa, кoйтo, зaeднo c другaря cи Eрeкo, ce oтпрaвя към cблъcък, oт кoйтo никoй нe ce e върнaл дoceгa? Дoкaтo Гвaрдиятa ce пoдгoтвя зa вoйнa, гeнeрaлитe и мaгoвeтe нa импeрaтрицa Лacийн cтaвaт вce пo-нeтърпeливи зaрaди cлучвaщoтo ce, кoeтo тe oтдaвaт нa лoшoтo упрaвлeниe нa Импeриятa. Дaли Лacийн губи влacттa cи, или e нaдxитрилa вcички? Възмoжнo ли e тя дa изпoлзвa въcтaниятa, зa дa извaди oт укритиятa им и нaй-ceтнe дa унищoжи пocлeднитe дocaдни oцeлeли oт днитe нa Кeлaнвeд, нeйният прocлaвeн прeдшecтвeник?
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 388
Перейти на страницу:

Копринения протегна ръце и Фурията ахна. В името на всички забравени Богове! Нима бе загубил ума си?

— Призовавам ви! — изрече той и думите разтресоха камъните под краката й. Фурията потръпна от тяхната сила. — Елате! Вие, които изчезнахте преди толкова време! Позволете ни да зърнем това, което вече го няма на този свят! Покажете ни какво е било тогава, когато Светлината за първи път е разцепила Нощта! Направете ни свидетели на чистата, неразредена Светлина, Куралд Лиосан!

Нищо не се случи. Фурията бързо се съвзе и едва не напсува Копринения. Орлат бе наклонил глава на една страна, сякаш бе стигнал до същото заключение като нея — горкият човек, сигурно напрежението му е дошло в повече.

След това нещо удари Фурията в гръб. Не юмрук или тояга, а стена. Сякаш бе паднала назад във вода, само че водата се бе вдигнала, за да я удари. След това нищо. Тишина. Белота. Физическото присъствие на светлина, която бе като море от ослепителен блясък. Копринения в силует като ерозираща сянка. Двамата магове, Орлат и хората му, досущ като черни изрезки, които изгарят и изчезват като прах, подет от вятъра на Светлината.

След това нищо. Зазори се, но зората беше като мрак — толкова бледа и мека бе тя в сравнение със Светлината. Фурията видя тавана над главата си. Лице, близо до нейното. С брада. Малазанско сиво. Глас, който бе близо, но въпреки това звучеше така, сякаш идваше от много далече.

— Доведете лечители.

Четвърта глава

Вижте ридаещия изгнаник, седнал до езерото. Пелерината му е прокъсана, а стомахът свит на топка. За загинали приятели ли плаче; за половинци, които никога повече няма да бъдат вдигнати към тавана на пивницата? Къде са неговите спътници, неговите братя и другари? Всичките лежат на полето, трупове с изцъклени очи. Копията им са счупени, а мечовете затъпени. О, къде ще отиде този самотен изгнаник? Ще прекоси ли водата? Какво ще стане с него? Ами ако вие бяхте на негово място?

Елегия за Самотния пътник
Анонимен източник (някои я приписват на Фишер кел Тат)

Дванадесет дни след бурята Сокол и Скитник пуснаха котва близо до един необитаван бряг на Морето на камбаните. По заповед на Бляскавата набраджанските капитани ги бяха държали на разстояние от бреговата линия, но крайбрежията, които Кайл бе зърнал, изобщо не му изглеждаха обещаващи: сиви и черни прекатурени скали, заобиколени от усукани, недорасли дървета; далечни сиви хълмове и гори от тънки, чернокори вечнозелени дървета. Равнинно плато, тук-таме осеяно с горички.

На зазоряване Кайл беше наряд. Той гледаше гладките като стъкло води на спокойния залив, седнал с игла в ръка и с кръстосани крака на един отворен капак на палубата, и опитваше да позакърпи памуклийката, която носеше под ризницата си.

— Някой моряк ще свърши тази работа по-добре.

Кайл вдигна глава. Беше Сивогрив, застанал до планшира. Не беше чул нищо. Как бе възможно някой да бъде толкова безшумен? Кайл се върна към шиенето си.

— Все някога трябва да се науча.

— Вярно е.

Кайл продължи да работи, без да вдига глава. Защо ренегатът разговаряше с него? Мъжът на практика беше Обетник — дори се бе сражавал с тях в миналото или поне така бе чул. Малазанецът прочисти гърлото си.

— Кайл, нали?

— Да.

— Исках да поговорим за Хребета. Разбрах, че си от Баел и че Асцендентът, когото събудихме там, е означавал нещо за теб и може би за твоя народ…

Кайл вдигна глава.

— Да?

— Ами… — мъжът се намръщи. — Май трябва да ти се извиня за това. Не исках нещата да се развият така.

Сивогрив погледна към тъмните дървета на брега — бяха само на един хвърлей разстояние от кораба, след което скръсти ръце.

— Нещата понякога поемат в определена посока и човек не може да ги спре…

Кайл го гледаше, чудейки се дали ренегатът не го е забравил. Защото мъжът очевидно се бе замислил за други неща.

Малазанецът мълча няколко минути, но изведнъж рече:

— Знаеш, че ме наричат ренегат.

Кайл отново вдигна глава.

— Да.

— Сигурно се чудиш защо?

Кайл сви рамене.

— Не. Това не означава нищо за мен.

Мъжът се засмя.

— Добре. Тогава мога да ти кажа. Аз съм ренегат, защото се опитах да сключа мир, Кайл. Да сключа мирен договор. Но успях единствено да разгневя корелците, а малазанското командване се отрече от мен. И от още неколцина други.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 388
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)