Бавачката на ангели [bg]

Патрик отново се обърна към Леон.

– Причината да искаме да говорим с теб са откритията на остров Вальо, за които споменах. Те сочат, че членовете на семейство Елвандер са били убити.

– Това не ме учудва – каза Леон след кратко мълчание. – Никога не съм разбирал как може цяло едно семейство просто да изчезне.

Ия се прокашля. Лицето ѝ беше пребледняло.

– Извинете ме. Чувствам, че нямам с какво да допринеса. Ще отида да хапна вътре, докато вие говорите за всичко това.

– Добре. Тук сме, за да говорим най-вече с Леон.

Патрик дръпна краката си, за да ѝ направи място. Ия мина покрай него с чинията си, обгърната от облак сладникав парфюм.

Леон се взря в Йоста.

– Струва ми се, че те познавам отнякъде. Ти не си ли полицаят, който дойде на острова? Който ни отведе в управлението?

Йоста кимна.

– Да, точно така.

– Спомням си, че се държа любезно. Колегата ти обаче си падаше малко грубиян. И той ли още работи тук?

– Хенри беше назначен в Гьотеборг в началото на осемдесетте. Изгубих връзка с него, но чух, че е починал преди няколко години – каза Йоста и се наведе напред. – Теб си те спомням като човек с лидерски характер.

– Трудно ми е сам да кажа. Но да, винаги съм карал хората да ме слушат, когато говоря.

– Другите момчета като че ли ти се възхищаваха.

Леон кимна бавно.

– Тук имаш право. Ама че компания бяхме, като се замисли човек – каза той и се засмя. – Такава странна комбинация може да съществува само в интернат за момчета.

– Но всъщност имахте доста общи неща, нали? Всички идвахте от заможни семейства – каза Йоста.

– Не и Юсеф. Той беше там единствено поради големите амбиции на родителите си. Те като че му бяха промили мозъка. Имал задължения към еврейското наследство. Родителите му сякаш очакваха той да постигне велики неща, за да компенсира за всичко, което са изгубили през войната.

– Нелека задача за едно момче – каза Патрик.

– Така е, но той я взе на сериозно. И, изглежда, и досега прави всичко възможно, за да оправдае очакванията. Нали сте чули за еврейския музей?

– Да, мисля, че четох за това във вестника – каза Йоста.

– Защо иска да строи такъв музей тук? – попита Патрик.

– Районът има много връзки с войната. А освен върху еврейската история, музеят ще акцентира и върху участието на Швеция във Втората световна.

Патрик си спомни едно разследване отпреди няколко години и си каза, че Леон е прав. Бохуслен се намираше близо до Норвегия, а „белите автобуси“26 бяха откарали спасените военнопленници в Удевала. Местните хора изпитваха смесени чувства. Представата за шведския неутралитет се беше появила едва впоследствие.