Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
— След пропадането на моста не ми се отдава толкова лесно и се радвам, че съм запазил малкото за тази ситуация. Не е редно да го правим. Разстройва баланса — теорията за хаоса, ефектът на пеперудата. Преди много време бяхме поставили пазачи, за да бдят над целостта на времето, но сега тях ги няма и трябваше да бъда много внимателен. Защо Джоана и Норман са те изпратили тук?
Фрея задъхано обясни всичко на Килиан.
— Заради теб, Килиан. Трябва да намерим Ан. Тя може да ни помогне. Кога сме? — бузите й порозовяваха и тя започваше да се притеснява, че е твърде късно и Ан вече беше обесена.
— Нощта на деня, в който те намерих сме, но нещата са малко по-различни. Не успя да стигнеш до площада. Не си се срещала и с Джон Баркли — отговори той на въпроса й.
— Мамка му! — каза Фрея. — Това значи, че той така и не е успял да говори с Ан, докато е била окована за дървото. Не е сложил шапката на главата й и не й е дал вода — вкара ръка под колана си и кесията с монетите още беше на мястото си. Златото беше в нея и това я разочарова.
— Толкова е объркващо — каза тя. — Трябва да ти облечем подходящи дрехи и да намерим Ан. Може ли да се върнем още малко назад във времето?
— Не ми се иска да рискувам, трябва да се уверя, че имам достатъчно сили, за да се върнем у дома. Каквото и да се налага да правим, трябва да го направим сега.
Глава петдесет и трета
Дим над водата
Фреди не си представяше експедицията по този начин. Очакваше нещо вълнуващо, вятърът и морските пръски да се разбиват в лицето му, такелажи, дърпане, навиване и подобни — тръпката от разпъването на платната, улавянето на вятъра и неговото овладяване. Фреди обичаше физическото натоварване, харесваше му да използва тялото си до краен предел, докато не се срине от всички усилия, които хвърляше. Както в секса. Така си го представяше. Но това изобщо не беше така.
Първо му взеха всички лични вещи, включително и новия мобилен телефон, който Джоана му беше купила. Едва успя да прати съобщения до Фрея и баща си, за да им каже, че е получил работата. След това, заедно с капитан Аткинс и екипаж от здрави млади мъже излетяха с частен самолет до карибски остров. Фреди дочу името „Света Лучия“, макар че се стараеха до него да не достига никаква информация. След едно кръгче, по време на което Фреди беше със завързани очи, те стигнаха до красива двайсет и пет метрова тримачтова шхуна, но докато вдигаха котва капитан Аткинс заключи Фреди в каютата му. Не го направи по груб начин. Обясни му, че е за негово добро. Не трябваше да знае точното местонахождение на съкровището, докато не се приближат достатъчно до него. Единствената гледка, до която Фреди имаше достъп по време на пътуването, бе през малък илюминатор, от който виждаше само разпенената морска вода. Той се наслаждаваше на полюшкването в спокойните води.
Шхуната стоеше известно време на едно място, когато капитанът влезе в каютата на Фреди. Подаде му неопренов костюм, каза му да се качи на палубата щом се облече и остави вратата отключена.
Гледката на острова, от който отплаваха, взе дъха на Фреди — вулканична планина, отчасти покрита с тропически гори, пясъчен плаж и черни скали, които се извисяваха над тюркоазената вода; назъбеният връх беше като черен диамант, а дърветата бяха като смарагди. Денят беше прекрасен, слънцето топлеше, без да прежаря, духаше мек тропически бриз, който разнасяше няколко облака в чистото небе. Капитан Аткинс и мърляв член от екипажа помогнаха на Фреди с екипировката.
— Можеш да се гмуркаш, нали? — попита капитанът. — Предполагам си обучен за това.
— Разбира се — излъга той, но не се притесни. — Подводно дишане. Но проблемо. — Не само че беше природен талант, истински атлет с отлична координация, но и беше на ти и със слънцето, и с водата.
Харолд се усмихна.
— Не се притеснявай, имаме си ето тази джаджа — капитанът сложи на китката на Фреди нещо като часовник. — Това е най-висококачественият компютър за гмуркане. Дори човек без опит може да следи скоростта на изкачване и снижаване с него. Ще ти пуснем и нитрокс, в случай че ти се наложи да останеш долу за повечко време. Ще ти обясня всичко. Не се тревожи — ти си силно момче. Ще ти хареса, само не се разсейвай от красивите подводни пейзажи — потупа Фреди по гърба и даде знак на мърлявия тип с италиански акцент да ги остави насаме. — Седни за малко, Фреди. Трябва да погледнем картата.