700 метра под земята [bg]

Двама мъже стояха на вратата на салона и се дръпнаха, когато ги наближи, за да му направят път. Само за няколко секунди под дъжда панталоните му бяха мокри до коленете.

— Много страшно — рече единият, едър мъж със сбръчкано лице.

— Ами, само ръми — отвърна Мърсър.

— Имам предвид шапката. — Мъжът посочи рисунката на безйзболната шапка на Мърсър. — Тук хората са привърженици на „Хокайс“. А вие носите герба на щатския от Айова.

Очевидно се шегуваше, въпреки мрачното си изражение. Мърсър се направи на стъписан.

— Боже, знаех си, че нещо не е наред. Почти не ме пази от дъжда!

Едрият фермер се засмя.

— Това ти осигури пропуска, приятел. Върви по коридора и свий наляво. Там е салонът. Има кърпи, понички и кафе.

— Благодаря.

Минута по-късно с чаша димящо кафе в ръка Мърсър обясняваше на една от доброволките, че търси Вероника Бътлър. Глъчката в претъпкания салон беше като в кошер — и пронизвана от детски викове и крясъци. Би предпочел дори фалцета на Хари пред тази шумотевица, ала нямаше как да я избегне за момента. Въздухът бе влажен и тежък, миришеше на мокра кучешка козина.

— Съжалявам, няма я тук — отвърна жената, без дори да поглежда списъците, които съставяше с двете си помощнички.

— В салона на другото училище ли е? — попита Мърсър с надежда.

— Очевидно не познавате Рони. Тя няма да напусне дома си, колкото и да я убеждава полицията. Упорита е като магаре и десет пъти по-жилава. — В гласа на жената се долавяше гордост.

— Значи ще я намеря на улица „Уотър“?

— Там ще е, но на ваше място не бих рискувала. Ще реши, че сте от полицията, и току-виж гръмнала предупредително във въздуха.

— Тя… — Мърсър спря преди да е казал нещо, което може да прозвучи обидно. — Добре ли е?

— О, да. С ума си е като всички нас, просто е малко опърничава. Дядо ѝ е построил къщата, където живее, и тя твърди, че за сто и двайсет години оттогава тя нито веднъж не е била наводнявана, каквото и да прави Мисисипи.

— Дава ли си сметка, че оттогава са построени сто и двайсет мили диги, които променят напълно правилата на играта?

— Няма значение за нея. Ще си остане вкъщи колкото и високо да се вдигне водата. — Жената се засмя отново.

В този момент влязоха още евакуирани: майка с две деца и бебе на ръце. Доброволката се отправи към тях. Мърсър успя да ѝ кимне за благодарност, но тя бе твърде заета да помага с бебето.