700 метра под земята [bg]

— Работил е за президента, когато Бърт управлявал един рудодобивен концерн в Китай. Президентът го наричаше „моята хрътка“, защото можел да открива минерали навсякъде. — Мърсър преглътна забележката, че минералите по принцип са навсякъде. — Твърдеше, че Дилман открил огромни запаси от различни полезни изкопаеми, за които китайците не подозирали. Дилман изчезвал с месеци и никой не знаел къде се намира. По онова време президентът бил малко над двайсет, млад, но вече отговорен, и разправяше, че Майк Дилман бил по-млад дори от него — още юноша.

— Президентът Хувър казваше, че освен чудесен геолог Дилман бил и много добър етнограф и разпитвал местните жители за митовете и преданията им, за да разбере къде да търси залежи под земята — продължи тя. — Тъкмо затова заминал за Вазиристан, както се наричала онази страна тогава. При това конкретно пътуване бил придружен от млад французин, пратен в далечния Ориент от семейството си, за да избегне назряващ скандал у дома. Имали някакви връзки с Пекин или Тяндзин. Както и да е, смята се, поне според президента, че онзи млад французин имал влечение към хора от своя пол.

— Аха. — Мърсър повдигна вежди. — А Дилман също ли е бил…

— Нямам представа. Но по време на онова пътуване двамата се натъкнали на нещо. Французинът напуснал Азия малко след това. Не след дълго избухнало Боксерското въстание и семейство Хувър също трябвало да отпътува от Китай за Австралия. Оттогава Дилман преминал на самостоятелна дейност. Никой не осъзнал какъв потенциал крият в себе си кристалите, които донесъл, докато не изминали доста години — по-точно до момента, когато президентът решил да подари своята колекция от минерали. Той пратил сандък с образци на университета „Карнеги Мелън“. Вътре, както ми е разказвал президентът Хувър, имало предимно медна руда, събрана от няколкото мини, в които бил работил, и тя вероятно по някакъв начин е възпирала действието на кристалите, заровени дълбоко в нея. Неговият приятел от „Карнеги“ открил странния феномен и първи измислил термина електриций.

— Значи така се е сдобил Ейб с мострата — рече замислено Мърсър. Тя не отговори, а само кимна, и той я подкани: — Продължете, ако обичате.

Тя първо го попита дали иска сметана и захар и след като той поклати глава му подаде чаша черно кафе. Едва когато сръбна Мърсър си даде сметка колко силно се е нуждаел от ободряващата напитка.

— Когато осъзнал важността на откритието, президентът Хувър се свързал със стария си приятел Майк Дилман и го помолил да отиде в онази пещера, където намерил минералите, и да донесе останалото.

Радиото изпращя и Рони се пресегна да завърти копчето и да го нагласи на станция.

— Много по-късно президентът узнал, че Дилман се свързал с французина, за да го помоли за помощ, без да осъзнава, че трябва да запази откритието в тайна.