700 метра под земята [bg]

— Мърсър! — извика тя. — Безпокоях се за теб. Добре ли си?

— Чудесно. Уморен, но всичко е наред. Как се справяте там?

— Скучно е без теб. Ръката ми е по-добре и има някои неща, които искам да опитам с нея.

— Сериозно? Какво например? — попита той, сякаш не разбираше накъде бие разговорът. За негова изненада и огромно удоволствие Джордан му описа някои вълнуващи еротични сцени, в които смяташе да участват и двамата.

— Имаш ли да добавиш нещо? — попита накрая с дрезгав смях.

— Не. Мисля, че покри най-важните неща, даже мина отвъд границите им.

— Значи се прибираш?

— Точно така. Но трябва да се отбия до Бомбай.

— Защо? — попита тя, опитвайки се да скрие разочарованието си.

— Открих едно изсъхнало тяло в пещерата близо до координатите. Проучих това-онова и изглежда става въпрос за тамошен гуру, починал през 1881. Експертът по тези въпроси е професор в Бомбай и тъй като не е далече оттук искам да се срещна с него лично, вместо да провеждам телефонен разговор по лични въпроси. Изглежда, споменатият учен е потомък.

— И мислиш, че ще знае подробности за мъртвеца?

— Е, не боли от повече информация, нали? Току-що обявиха полета ми. Ще ти се обадя, когато имам възможност. Как е Хари?

— Спря да пуши, отдаде се на благочестивост и смята да става аскет.

Мърсър се засмя.

— Типично за него, все се опитва да направи от себе си по-добра личност.

— Ох, почакай — спря го Джордан. — Какво е това? Аха, спря музиката, наля си цяла чаша уиски и бърка в джоба си за цигари. Беше по-добра личност цели… осем секунди, дами и господа.

Мърсър дочу смеха на Хари зад този на Джордан.

— Млада госпожице, смятам да ви напляскам по дупето — каза Хари, — но се боя, че е твърде стегнато и ще си счупя ръката.

— Скоро пак ще ти се обадя — усмихна се Мърсър.

— И внимавай, защото дъртакът обича да проверява хипотезите си на практика.

Не я лъжеше — познаваше добре Хари. Но тази загриженост? Нима смяташе, че връзката им може да е по-дълготрайна? Кой знае.