700 метра под земята [bg]

16.

На летището в Ню Делхи Мърсър прехвърли имейлите на своя таблет от хотспота. Вниманието му се спря на бележка от един от колегите на Ейб Джейкъбс от колежа „Харт“. Професор Уоц му обрисуваше доколкото му е известно с какво е помагал Ейб на доктор Тюнис. Мърсър предполагаше, че двата университета, „Харт“ и Северозападния, все още не допускат директен достъп до базата данни, така че някой е събирал информация отдалече. Ако се съдеше по датите, когато бе станало това, изглежда, Кели Хепбърн бе задействала хората си малко преди инцидента.

Мърсър четеше съобщението с нарастващ интерес. Разработките им, изглежда, наистина бяха революционни и при определени обстоятелства вероятно можеха да се категоризират като нещо, което по-добре да не излиза на бял свят. Това удължаваше значително списъка на заподозрените.

Разказът на Уоц за проучванията на Ейб върху „мостра 681“ съвпадаше с малкото, което Мърсър бе научил за електромагнитните свойства на странния кристал. Като биолог Уоц не бе особено конкретен в подробностите, но според него Ейб вярвал, че минералът може да помогне за отразяването на дълбоко проникващите космически лъчи и така да помогне на учените да извършват изследвания под земята, без върху тях да оказват въздействие странични фактори. Подобни проучвания досега се провеждали само в много дълбоките мини на Южна Африка. Ейб смятал, че минералът ще намали значително средствата, харчени в областта на експерименталната климатология и космология.

Мърсър си помисли, че Ейб и Тюнис са пропуснали нещо много по-важно от ползата за изследването на климатичните промени, въпреки че това бе по специалността на Сюзан Тюнис. Ако бе възможно да се възпроизведат свойствата на мостра 681 в лабораторни условия, това щеше да помогне за решаването на един от проблемите, свързани с продуктите на микроелектрониката — платките са подложени на постоянни бомбардировки на космически лъчения и всеки удар увеличава опасността от блокиране на веригите. При един полет през 2008 на „Кантас“ от Сингапур се бе наложило аварийно кацане, след като поредица резки снижавания на височината предизвикали сериозни здравни проблеми у много от пътниците. Следователите стигнали до заключението, че най-вероятно космическите лъчи са оказали въздействие върху трансфера на данни от един вътрешен системен компютър, което довело до загубата на височина. Комуникационни и други сателити също често страдат от постоянния дъжд свръхзаредени микрочастици, сипещи се от космоса. Един защитен екран, който не добавя съществено тегло, би бил божи дар за всички тези клонове на електрониката. Дори компютрите на повърхността нерядко страдат от подобни проблеми и загуба на данни.