700 метра под земята [bg]

Това правеше трупа в пещерата още по-загадъчен.

— Следващата му телеграма пристигнала от Калкута. В нея информирал президента, че на няколко пъти непознати се опитали да го ограбят. Смятал, че са агенти на французина, и добавил, че успели да измъкнат от него едно парче преди да осъзнае за нечестивите им намерения.

Рони се усмихна тъжно.

— Това бяха точните му думи. Все още звучат в главата ми. Извинете. Когато стигнете моята възраст, ще имате само артрит и спомени.

— Имам осемдесетгодишен приятел, който би добавил и уголемена простата, но тук това не се брои.

Тя се засмя.

— Щях да добавя и цици до коленете, ако разговарях с този ваш приятел.

— Би му било приятно да се запознае с вас.

Тя се върна към историята, докато Мърсър надигаше чашата, а дъждът навън продължаваше да вали.

— Дилман успял да се задържи на крачка пред онези агенти на мрака, докато си проправял път на изток, първо на параход, сетне с лодка и каквото още можел да наеме. Ала вече разбирал, че нямало начин да успее да се справи по време на дългото си завръщане до Щатите. Здравето му се влошавало, а французинът сякаш разполагал с главорези във всяка страна от Индия до Филипините. Всеки път, когато Дилман се опитвал да си вземе билет за някой пътнически кораб, пратениците на французина научавали за това. В Сингапур на господин Дилман се наложило да се отбранява с огнестрелно оръжие, а после да скочи от борда на кораб, поел към Сан Франциско, само на няколко мили от сушата. Президентът Хувър осъзнал в каква опасност се намира и му телеграфирал да намери американско консулство или да потърси посолството, но Дилман започнал да губи самообладание от това постоянно преследване и бил твърде изплашен, за да се свързва с непознати. По това време се укривал в град Рабаул на Папуа и Нова Гвинея и писал, че по улиците обикаляли хора, които го издирвали. Тогава на президента му хрумнала една идея как да сложи край на тази гонитба и той поискал услуга от Джордж Пътнам.

— Кой е той?

— Ще ви кажа след миг, защото краят на историята ще накара дъхът ви да спре — засмя се жената.

— Като всеки друг Пътнам не можел да устои на молбата на президента и на свой ред му позволил да се свърже с жена му. Дилман получил ново направление и се съгласил да предаде кристала веднага щом стигне целта си. Успял да открадне една яхта и отплавал на юг до градчето Лае, където на сутринта на 12 юли жената на Пътнам пратила телеграма на съпруга си, че предната нощ е получила пакета.

Мърсър имаше лошо предчувствие.

— А след това тя взела кристалите на своя „Локхийд Електра“, с навигатор Фред Нунън, и продължили дългото си пътешествие из най-опасната част на света, с намерение да извършат околосветски полет и да предизвикат сензация, която да изпълни първите страници на издаваните от мъжа ѝ, Джордж Пътнам, вестници.