![700 метра под земята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/3/700-metra-pod-zemyata-bg-download.jpg)
700 метра под земята [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «700 метра под земята [bg]». Краткое содержание книги:
— Същото, което и твоят приятел Филип. Узнахме, че мостра 681 някога е била притежание на президента Хувър, от една папка в Охайо, където се описва къде била намерена. Мърсър е научил всичко това от теб, нали?
— Да. Не. Той знаеше, че президентът Хувър е притежавал мострата, но не и къде е намерена. Това го узна от нашите архиви.
— За същото искаме да си поговорим с теб. Какво още има във вашите архиви? Защото някой е заминал доста отдавна за Афганистан и е прибрал останалите кристали. Трябва да знаем кой и къде са те сега.
— Майк Дилман — изломоти намръщено Смитсън. — Той ги е донесъл. Мърсър ми го каза оня ден по телефона.
— И какво още ти каза? — попита маскираният. Не се държеше агресивно, но Смитсън не можеше да спре да трепери.
— Имало някаква пещера, нарече я естествен геод, но кристалите вече не са там. Освен това видял инициалите на Майк Дилман изписани с кръв на стената.
— Какво е направил Дилман с кристалите? Всичките ли ги е дал на Хувър?
Смитсън имаше чувството, че ще повърне. На лицето му изби пот.
— Не зная — проплака той. — В архивите няма нищо за посещението на Дилман в онази пещера. Поне не в официалните архиви.
Вторият нападател внезапно пристъпи напред и го изрита в гърдите. Архивистът се сви на пода и отново започна да стене.
— Той лъже — каза мъжът.
Водачът се извъртя, зашлеви помощника си през лицето и изръмжа на африкаанс:
— Ако още веднъж се намесиш в разпита, ще ти отрежа топките и ще ги дам да ми направят кесия.
Обърна се към Смитсън и мина отново на английски:
— Извинявай, спътникът ми е доста млад и неопитен. Малко се увлича, нали разбираш? А сега, приятелче, допуснеш ли още някоя грешка, ще ти струва скъпо, освен ако не кажеш цялата истина. Виждаш ли, имам богат опит в работата с хора и познавам, когато някой ме мами. Не искам да ме лъжеш повече, ясно?
Смитсън се огледа, облещил очи от болка и уплаха. Чувстваше се като притиснато в ъгъла животно.
— Та каза, че в архивите нямало официално внесени записи — продължи маскираният. — И аз ти вярвам. Но какво ще кажеш за неофициалния архив, а? Какво има там за онази пещера, дето Дилман е влизал в нея?
— Не зная нищо за никакви неофициални архиви — отвърна Смитсън.
— Шърман, излъжи още веднъж и моят партньор ще поработи здравата над ребрата ти. Както казах, той е млад и току-виж ти строшил по погрешка някое и тогава здравата ще го закъсаме, нали?
За чест на Шърман той успя да издържи още трийсет минути. Водачът не смяташе, че мекушавият библиотекар ще има толкова сила, а беше виждал много по-корави мъже от него да се пречупват в самото начало. Постара се с целия си професионализъм да не нанася повреди, които да заплашват живота на жертвата, и използва две рула скоч, за да му завърже устата, китките и глезените, преди да го затрупа с купчина дрехи в килера. След ден-два, когато се възстановеше достатъчно от побоя, Смитсън щеше да може сам да се измъкне и да потърси помощ.
Дотогава двамата маскирани мъже щяха да са далече, а откраднатата кола да е изгоряла до неузнаваемост.
17.
Докато гледаше дъжда, който не спираше да се излива от продъненото небе, Мърсър си помисли, че не би се изненадал, ако забележи край пътя стадо екзотични животни, тръгнали да търсят Ноевия ковчег. Потопът му напомняше за тропическия циклон, който бе прекарал във Филипините, където пред очите му за няколко часа изчезна цяло едно селце. Макар че вятърът вече не беше толкова силен, дъждът го накара да забави скоростта и сега джипът почти пълзеше. Местните, които знаеха, че в подобно време нерядко има торнадо, предвидливо си бяха останали по домовете или бяха отбили с колите си встрани. Нямаше почти никакво движение, докато пътуваше на юг и на изток, към река Мисисипи и към една жена, която може би държеше поредното парче от пъзела — надяваше се да е последното в разрешаването на загадката за убийството на Ейб.
Още докато беше в Кабул се бе погрижил за кристала. Първо накара един техник от гаража на Сайкс да му направи малка кутия от месинг, в която да го прибере. Тъй като нямаше доверие на афганистанските пощенски служби, отлетя до Ню Делхи и го прати с експресна поща в Годардовия институт за космически изследвания до един приятел, който сигурно вече потриваше доволно ръце от възможността да използва лабораторията си за изучаването на нещо толкова интересно и вълнуващо. Мърсър му обеща да са съавтори във всяка публикация, свързана с откритието.
Жената, към която пътуваше сега, бе Вероника Бътлър, лична секретарка на Хърбърт Хувър през последните години от живота му, докато той бе живял в „Уолдорф Астория“ на Парк Авеню в Ню Йорк. След смъртта му през 1964 Бътлър се бе върнала в родната си Айова и бе работила в президентската библиотека до пенсионирането си преди десет години. Мърсър бе разговарял по телефона от Кабул със Смитсън, който му бе казал, че ако има някакви тайни, свързани с последните години от живота на президента, особено що се отнася до Майк Дилман, то единственият, който може да хвърли светлина върху тях, е Рони Бътлър. Бе обещал да ѝ съобщи за интересуващия го въпрос и да се погрижи тя да го приеме.