Рубинения кръг [bg]

— Госпожа Теруилиджър е права — бавно заговори Сидни. — Дори да освободим Алисия, не сме сигурни, че ще ни каже нещо.

— Аз ще я накарам да говори — настоя Еди. — Или Ейдриън ще я принуди с внушението.

Сидни не изглеждаше очарована от идеята, но в главата ми леля Татяна възкликна възторжено: Да! Да! Ще я принудим с внушението да си каже и майчиното мляко!

— Съществуват заклинания, които защитават от това, а Алисия е достатъчно хитра, за да вземе всички предпазни мерки. — Джаки погледна към една от приятелките си вещици. — Какво мислиш? Колко време е нужно сегашното й състояние да отслаби силите й?

Вещицата огледа критично замръзналата Алисия.

— Честно казано, бих я оставила така цяла седмица. Но ако бързате… — Погледна Еди, преди отново да се извърне към Алисия. — Бих казала четирийсет и осем часа.

— Четирийсет и осем часа! — възкликна дампирът ужасено. — Джил може да не разполага с четирийсет и осем часа, ако Воините я държат! Докато говорим, може вече да провеждат някаква ритуална екзекуция!

Джаки остана непоколебима.

— Пребиваването в това неподвижно състояние изчерпва запасите от енергия. Два дни са достатъчни, за да се изтощи физически и магически. И ще стане много по-податлива. Но дори и тогава не бих я освободила, освен ако не се намира на някое изключително безопасно място с допълнителна защита. Тя е прекалено непредсказуема.

— Два дни са твърде много — повтори Еди.

Напълно споделях тревогата му. Сидни обаче изглеждаше замислена.

— Дотогава Алисия ще представлява по-малка опасност и ще бъде много по-лесно да я разпитаме — рече тя бавно. А междувременно много бързо бихме могли да се сдобием с известна информация за Воините.

— Как? — попитахме едновременно двамата с Трей.

— От Маркъс — отвърна Сидни. — Или по-точно от един от контактите му. Тя е под прикритие при Воините. Може да разбере нещо, преди да заставим Алисия да проговори. Изчакайте да се свържа с нея и Маркъс. Ако те не изровят нещо за двайсет и четири часа, вещиците ще освободят Алисия от магията, за да я разпитаме.

Никой не изглеждаше във възторг от този компромис, но всички се съгласиха. Най-после се разпръснахме. Еди щеше да остане при Трей, а ние със Сидни се отправихме към дома на Кларънс. По пътя Сидни се обади на Маркъс, обясни му ситуацията и той обеща да й звънне възможно най-скоро. Когато пристигнахме в дома на Кларънс, Роуз и Дмитрий вече изгаряха от нетърпение да разберат какво се е случило. Оставих Сидни да им разкаже всичко, а аз отидох при майка ми и Деклан. Той се бе появил в живота ми само преди два дни и аз бях удивен от силното желание да го видя, макар че спеше през по-голямата част от времето. След бурните събития през деня — и паниката, която изпитах, когато узнах, че Сидни се е озовала сама срещу Алисия — компанията на Деклан ми действаше успокояващо.